Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Марко отключи портата, отвори я и тръгна напред по алеята, а Лука бавно караше след него. Пиетро, който ги бе настигнал с колата си, заключи портата, после избърза да влезе в къщата преди тях, като провери внимателно всичко, и едва тогава включи лампите и ги пусна да влязат.
След малко двамата мъже мълчаливо внесоха носилката в къщата и се изкачиха до голямата стая на втория етаж, където щяха да настанят Майкъл Рурк. Елена отвори капаците на прозорците и видя как слънцето се показва в далечината над нивите като огромна червена топка.
Долу Пиетро излезе от къщата и измести колата си пред линейката, тъй че стана почти невъзможно друг автомобил да мине по алеята към входа. После двигателят заглъхна. Пиетро мина отзад и извади от багажника пушка. Прозина се, седна в колата, без да затваря, скръсти ръце и задряма.
— Трябва ли ти нещо?
Елена се обърна. Марко стоеше на прага зад нея.
— Не — усмихна се тя.
— Лука ще спи точно под теб. Ако ти трябвам, аз ще съм долу, в кухнята.
— Благодаря…
Марко я погледна, после излезе и затвори вратата. В същия миг Елена усети умората. По време на пътуването бе дремнала, но тревожните мисли я държаха нащрек. Сега бяха на сигурно място и мисълта да поспи изведнъж и се стори невероятно съблазнителна.
Отдясно имаше голяма баня с вана и отделен душ. Отляво — заградена малка ниша с легло и гардеробче.
Майкъл Рурк спеше дълбоко. Елена знаеше, че пътуването го е изтощило. През повечето време бе останал буден. Гледаше ту нея, ту мъжете в линейката, сякаш се мъчеше да разбере къде е и какво точно става. Не личеше да го е страх, но може би това се дължеше на неуморните й старания да го успокои, като му повтаряше името си, имената на двамата мъже и обясняваше, че са приятели, които го водят на място, където ще може да си почине и да оздравее. Най-сетне час или два, преди да пристигнат, той бе потънал в дълбок сън.
Тя отвори лекарската чанта, която бе донесъл Марко, и я сложи на стола. После измери кръвното на пациента и го прегледа. Под бинтовете лицето му беше изпито, явно губеше тегло. Елена се запита как ли е изглеждал преди. И какъв ли ще стане, когато се съвземе и започне да се храни нормално.
Стана и прибра апарата. Кръвното налягане беше същото както вчера, както и при идването й в Пескара. Не по-зле. Не по-добре. Просто същото. Тя отметна в картона, после свали престилката, облече лека памучна нощница и си легна с надеждата да поспи четирийсет и пет минути, най-много час. Машинално погледна часовника.
Беше осем и двайсет сутринта на 10 юли, петък.
35
Рим, същият час
Кардинал Маршано гледаше пресконференцията на малкия телевизор в библиотеката. Предаването бе пряко, импровизирано и изпълнено с гняв. Преди малко тълпа от репортери бе обкръжила колата на Марчело Талиа край централното полицейско управление и той излезе, за да отговори на въпросите им.
Заяви, че не знаел откъде е дошъл видеозаписът с обръщението на американския адвокат Хари Адисън. Не знаел и кой е съобщил за това на пресата. Нито пък как са излезли наяве снимката и предположенията около брата на Адисън — отец Даниъл Адисън, заподозрян в убийството на римския кардинал и смятан доскоро за загинал при експлозията в автобуса за Асизи, но според последните разкрития най-вероятно жив и укрит нейде в Италия. Да, наистина била обявена награда от сто милиона лири за всяко сведение, което би довело до арестуването на някой от двамата братя.
Изведнъж камерите се пренесоха в телевизионното студио, където привлекателна журналистка, седнала зад стъклено бюро, представи записа на Хари. След края му се появиха снимките на двамата братя и водещата обяви телефонен номер, на който да бъдат съобщавани всички сведения за тях.
Щрак.
Маршано изключи телевизора и се вгледа в екрана, помръкнал като света около него. В близките часове този свят можеше да стане още по-страшен, дори непоносим.
Скоро щеше да се изправи пред другите четирима кардинали от комисията по капиталовложенията на Светия престол и да им представи за ратифициране новия, съзнателно изопачен инвестиционен план.
През обедната почивка в един и половина Маршано щеше да повърви десетина минути от Ватикана до „Арамир“ — малко семейно ресторантче на Виале Анджелико. Там, в отделна стая на горния етаж, щеше да докладва на Палестрина за резултатите от съвещанието. От тези резултати зависеше не само „Китайският протокол“ на Палестрина, но и животът на Маршано, а заедно с него и животът на отец Даниъл.