Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Внезапно нечии груби ръце го сграбчиха и той отхвръкна към стената. Зърна как на сантиметри от него прелитат ярко осветени вагони. Смаяните лица на пътниците. После мотрисата отмина и със скърцане спря петдесетина метра по-нататък.
— Да не си полудял?
Херкулес бе застанал пред него и стискаше с желязна хватка сакото на Хари.
Из тунела отекнаха викове. Служители на метрото изскачаха от мотрисата и тичаха към тях с фенерчета.
— Насам.
Херкулес завъртя Хари и го блъсна в някакъв тесен страничен тунел. След миг го изтласка нагоре по желязна стълбичка и сам се изкатери с ловкостта на цирков артист, стискайки патериците под мишница.
Зад тях продължаваха да долитат викове. Херкулес гневно изгледа Хари, после го поведе по нов тесен тунел, задръстен с проводници и вентилационни тръби.
Почти цял километър вървяха така — Хари отпред, Херкулес плътно зад него. Накрая спряха на светло под една вентилационна шахта.
Херкулес дълго мълча и се ослушва. Накрая реши, че вече не ги преследват, и се обърна към Хари.
— Ще съобщят на полицията. После ще дойдат да претърсят тунелите. Ако открият скривалището ми, ще разберат, че си бил там. А аз ще остана без дом.
— Съжалявам…
— Е, сега поне знаем две неща. Имаш сили да ходиш, дори да тичаш. И вече не си сляп.
Хари наистина виждаше. Не бе имал време да го осъзнае, но преди малко вървеше из мрака. После видя светлината на мотрисата и пътниците във вагоните. Не с едно око, а и с двете.
— Добре — каза Херкулес. — Свободен си.
С тия думи той смъкна от рамото си малък, здраво стегнат пакет и го подаде на Хари.
— Отвори го.
Хари зяпна, после се подчини. Размота пакета и извади отвътре черни панталони, черна риза, черно сако и бяла якичка на свещеник. Дрехите бяха вехти, но вършеха работа.
— Ще се превърнеш в брат си, а?
Хари го гледаше и не можеше да повярва.
— Добре де, не непременно в брат си, но в свещеник. Защо не? Вече ти расте брада, променяш се… В този град, пълен със свещеници, най-доброто прикритие е да не се криеш изобщо. В джоба на панталона има неколкостотин хиляди лири. Не са много, но ще ти стигнат колкото да се поопомниш и да решиш какво ще правиш.
— Защо? — попита Хари. — Можеше да ме предадеш на полицията и да вземеш наградата.
— Жив ли е брат ти?
— Не знам.
— Той ли уби кардинала?
— Не знам.
— Ето, виждаш ли? Ако те бях предал на властите, никога нямаше да си отговориш на тези въпроси: дали брат ти е жив, дали е убиец. Как ще разбереш, ако сам не откриеш?… А не забравяй, че и теб те издирват за убийство на полицай. Тъй става двойно по-интересно, нали?
— С тия пари можеше да живееш до края на дните си.
— Само че първо полицията трябваше да ми ги даде. А аз не мога да ида в полицията, мистър Хари. Защото и аз съм убиец… А ако се споразумея с някого да съобщи вместо мен, ще вземе парите и повече няма да го видя… Ти отиваш в затвора, аз не печеля нищо… Има ли смисъл?
— Тогава защо?
— Защо ти помагам ли?
— Да.
— За да те пусна на свобода, мистър Хари, и да видя на какво си способен. Докъде можеш да стигнеш с ум и смелост. Имаш ли сили да оцелееш. Да откриеш отговор на въпросите. Да докажеш, че си невинен.
Хари го огледа внимателно.
— Но не е само това, нали?
Херкулес пак се изкатери на патериците и за пръв път Хари усети в него печал.
— Човекът, когото убих, беше богат и пиян. Опита се да ми размаже главата с тухла, защото съм грозен. Трябваше да сторя нещо и аз го сторих. Ти си красив, умен мъж. Ако използваш възможностите си, имаш шанс… Аз нямам. Аз съм грозно джудже и убиец, осъден на подземен живот… Ако спечелиш играта, мистър Хари, може би ще си спомниш за мен и ще се върнеш. Използвай парите и връзките си, за да ми помогнеш… Ако още съм жив, всеки циганин ще ти каже как да ме намериш.
В гърдите на Хари бликна топла, искрена обич. Имаше чувството, че стои пред изключителен човек. Той леко наклони глава и се усмихна на тази ирония на съдбата. Преди седмица беше по работа в Ню Йорк — един от най-младите и най-преуспяващи холивудски адвокати. Животът му изглеждаше очарователен. Стоеше на един връх и го чакаха още по-високи върхове. Седем дни по-късно някакъв невъобразим обрат го бе хвърлил в този тесен тунел над римското метро — превързан, мръсен… и търсен за убийство на италиански полицай.