Тайна идентичност
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-653-7
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Тайна идентичност». Краткое содержание книги:
„Искаш ли да узнаеш една тайна?“
Има неща, които никой не знае за Декстър Крос. Приятелите му вярват, че е един от тях — разглезено богаташко синче, което профуква с удоволствие състоянието на родителите си. Никой не знае, че Декстър живее два живота, докато съдбоносно пътешествие до Австралия не разкрива тайната му!
Съкрушен, Декстър се качва на Полет 815 от Сидни, решен да се върне вкъщи и да продължи живота си. Самолетът обаче не достига крайната си цел, а се разбива, захвърляйки оцелелите на самотен остров, на който Декстър е принуден да вземе решението на живота си.
Изправен пред предизвикателствата на атмосферните условия, заобиколен от непознати, без храна и вода, Декстър е объркан и отново започва с лъжите.
Но Крос не е единственият лъжец. И скоро разбира, че колкото и опасни да са неизвестностите на острова, няма нищо по-страшно от тайните на неговите нови обитатели…
— Не беше ли срещу дискотеката — каза Джейсън. — Да повървим още малко и… Ей! Я го вижте този!
Декстър проследи погледа на Джейсън и видя висок, млад мъж, който се приближаваше. Беше облечен с овехтели къси панталони и фланелка, която не е била прана поне от година. Мръсните му крака бяха обути в чифт стари джапанки, които му бяха поне два номера по-малки, а в едната си ръка държеше сламена шапка.
— Добър ден, мъжки — поздрави ги той, когато приближи. — Ще помогнете ли? — той протегна шапката си с надежда.
Джейсън хвърли злобен поглед на Декстър.
— Зависи — отвърна той, изпука пръстите си и се приближи към просяка. — Какво ще направиш в замяна? А?
— Виж, не искам проблеми, пич — отвърна просякът и вдигна и двете си ръце, сякаш се предаваше. — Ако не ти се дават дребни, ще си вървя.
— Да. Това ми харесва много повече — съгласи се Джейсън с лицемерна усмивка. — Разкарай смрадливата си, нищожна особа от очите ни и не разваляй приятната вечер.
Декстър трепна от думите на Джейсън. Какво право имаше да се държи толкова грубо с този човек, само защото не беше имал късмета да се роди богат?
— Стига, човече — остро каза той на Джейсън. Декстър бръкна в джоба си и извади смачкана банкнота, обзет от странното чувство, че е участник в сцена от „Принцът и просякът“. — Вземи, човече! Извинявай, че нямам…
— Декстър! — извика Дейзи. — Внимавай!
Декстър погледна през рамо точно навреме, за да види устремения към него лакът. Той се наведе и се размина с най-голямата сила на удара, но въпреки това лакътят го застигна в скулата и го извади от равновесие. За миг Декстър се замая и докато се бореше да се задържи на крака, смътно чу ядосаните викове на Джейсън и уплашените писъци на Дейзи.
Докато главата му се проясни, всичко беше свършило.
— Накъде тръгнаха? — гръмко попита Джейсън, все още стиснал ръце в юмруци. — Ако си знаят интересите, да бягат!
В това време Дейзи, вкопчена в ризата на Декстър, леко го галеше по лицето.
— Декстър! Добре ли си? — хълцаше тя. — Чуваш ли ме?
— Май… май съм добре — Декстър се отърси от последния ефект от удара. — Какво стана?
— Онзи тип мина зад нас и сграбчи чантата ми — каза Дейзи. — Мисля, че щеше да ти вземе портфейла, но ти го видя навреме.
— Сигурно е бил комбина с просяка — вметна Джейсън. — Разделиха се в момента, в който отговорих на ударите им — той се намръщи на пустите улици, а на лицето му се изписа тревога, когато погледна сестра си. — Добре ли си, Дейзи?
— Да — гласът й вече се беше поуспокоил. — За първи грабеж не беше толкова зле — смехът й прозвуча малко насила. — Важното е, че сме добре.
— Нали паспортът ти не беше в чантата? — попита Джейсън.
Дейзи поклати глава.
— Слава богу, е в хотела — отвърна тя. — Но парите и кредитните ми карти бяха в нея — тя раздразнено тръсна глава. — Колко досадно! Трябва веднага да блокирам картите.
Джейсън сви рамене.
— Да. Добре че взе приятеля си, да удари едно рамо, иначе утре и тримата трябваше да стигнем на стоп до летището.
— Тоест? — Декстър изстина от глава до пети въпреки топлия нощен въздух.
Джейсън се усмихна срамежливо.
— Разчитах Дейзи да ме черпи утре една закуска и да плати таксито — призна си той. — Окончателно фалирах след последните питиета в дискотеката — той тупна Декстър по рамото. — Нали нямаш нищо против да ми заемеш няколко долара, пич?
Декстър едва-едва отвърна на усмивката на Джейсън. Имаше чувството, че ще повърне. След като си купи хубави нови куфари за пътуването, плати паспортните такси и всички останали разходи, които трябваше лично да покрие, почти не му останаха пари.
Тримата поеха дългия път към хотела, а Декстър трескаво започна да прехвърля числата в главата си, като се опитваше да установи дали ще може да покрие сметката за таксито и другите разходи. Все пак заминаваха утре.
Не, най-сетне призна той, със свито сърце. Няма да ми стигнат. Не и ако трябва да платя за тях двамата. Те харчат, сякаш парите не значат нищо. Няма начин да ме разберат, че трябва да си правя сметка на парите. Не и ако не им кажа истината…
Той вдигна поглед към хотела, който вече се виждаше на другата пряка. Джейсън се втурна напред, като мърмореше нещо за обаждане в полицията, а Декстър изпита добре познатото му усещане за поражение. Той задържа Дейзи.
— Слушай — бавно каза той. Чувстваше се, все едно отново е в гимназията, където богатите хулигани са го заградили в ъгъла и трябва да изтърпи неизбежния бой.