Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Какво стана? — продължи да го разпитва полицаят.

Крейн притисна отново мократа кърпа към главата си.

— Бях изгасил всички лампи — започна след това. — Мислех си, че може би някой би се опитал да влезе и да тършува тук, така че в тъмното нямаше да ми е трудно да го хвана. Но нищо такова не се случи. Седях си най-спокойно на верандата вън… и най-неочаквано почувствах, че в къщата има човек. Надникнах внимателно през прозореца и забелязах една жена пред бюрото. Тя бе светнала фенерче и преглеждаше разни документи, които измъкваше от преградките.

Предната врата беше заключена. Затова реших, че може би е влязла някъде отзад… Точно така се оказа, задната врата бе отключена. Тръгнах на пръсти през къщата, като се насочих към предната ѝ част. Може би съм закачил нещо с ръката си. В следващия миг я забелязах точно пред себе си. В дясната си ръка държах револвера, затова се опитах да я сграбча с лявата, но тя ме удари с палката през дясната ръка. Револверът ми беше зареден и явно при удара инстинктивно съм натиснал спусъка — чух изстрела и това бе всичко…

— Рани ли я?

— Нямам представа… Не ми се вярва. Не се бях прицелил в нея, просто бях вдигнал ръката с револвера.

— А защо не си светна с фенера?

— Нали вече ви обясних, че исках да я изненадам. Предполагах, че все още се намира пред бюрото, затова се бях насочил нататък, като се опитвах да не вдигам никакъв шум.

— Там е работата, Джордж, че ти не дочуваш — обади се полицаят. — Смятал си, че не вдигаш никакъв шум, а всъщност…

— Само това ми липсва! Сега да получа и упреци от вас — прекъсна го ядосано Джордж Крейн. — Вие да не се смятате за по-умни. Може би сте забравили онзи случай, когато преследвахте двамата крадци от магазина за компютри, и…

— Затваряй си устата, Джордж — прекъсна го веднага шефът на екипа. — Никой не те критикува. Просто се опитваме да разберем как точно се е случило. По кое време стана всичко?

— Не мога да кажа със сигурност. Някъде около девет вечерта, предполагам. Сега колко е часът?

— Девет и петнайсет или и двайсет.

— Значи е било към девет.

— Някой е съобщил по телефона в полицията, че е чул изстрел. Не си е оставил името. Вероятно не знаеш кой е той, нали, Джордж?

— Не си спомням нищо от момента, в които бях стигнал близо до вратата на кабинета — ядосано отбеляза Крейн.

— Лежахте точно пред входната врата, когато ви открихме — намеси се Мейсън. — Имате ли някаква представа как сте се озовали там?

— Кои сте вие? — изгледа го подозрително раненият.

— Точно ние ви намерихме — усмихна му се Пери.

— Той е адвокатът на Милисънт Хардисти — обясни полицаят.

— И какво правехте тук? — попита веднага Крейн.

— Отбихме се, за да проверим дали госпожа Хардисти си е вкъщи.

Раненият като че искаше да каже нещо, но след това се отказа и само погледна многозначително колегите си.