Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

— Аз съм адвокатът Пери Мейсън. Милисънт Хардисти е моя клиентка. Спрях да проверя дали си е вкъщи. Видяхме светлините и се качихме на верандата. Но като приближих до входната врата, забелязах, че нещо не е наред.

— Това наистина е Мейсън — каза шепнешком вторият полицай. — Виждал съм го и преди.

— Откога сте тук? — попита първият.

— От няколко секунди — обясни адвокатът. — Едва успях да надникна вътре. И смятах веднага да позвъня на полицията.

— Така ли? А защо тогава този човек бе тръгнал надолу по стълбите, когато пристигнахме?

— Ами отиваше да се обади.

— Нима тук вътре няма телефон?

— Има, но ако го бяхме използвали, можехте да ни обвините, че заличаваме пръстови отпечатъци — започна назидателно Мейсън.

— И какво точно е станало? — попита полицаят.

— Нямам представа. Мъжът вътре като че е ударен с нещо — каза адвокатът. — Наблизо лежи револвер.

— Ваш ли е този револвер?

— Не, разбира се.

— Вие стреляли ли сте?

— Не.

— А чухте ли изстрели?

— Не. Не съм сигурен, че някой изобщо е стрелял.

— Но някой е позвънил в полицейското управление и е съобщил, че е чул изстрел в къщата на Хардисти, твърдял, че сигурно е извършено убийство — обясни полицаят.

— Преди колко време е било обаждането? — поинтересува се Мейсън.

— Преди седем-осем минути.

Адвокатът пристъпи отново през полуотворената входна врата.

— Не виждам никакви следи от рана от куршум — каза той. — Но отзад на главата има цицина.

Двамата полицаи поведоха и Дрейк към вратата, всички огледаха внимателно изпадналия в безсъзнание човек.

— Но това е Джордж Крейн — извика единият от полицаите.

— Най-добре е да го вдигнем от пода — предложи Мейсън. — Тогава ще видим как да му помогнем. Кой е Джордж Крейн?

— Следи търговските обекти, заместник-началник е на отдела в полицията. Добър полицай, а от време на време поема и някои частни поръчки.

— Можем да го поставим върху канапето там — предложи Мейсън.

— Добре. Да го вдигаме… Почакайте, а кой е човекът с вас?

— Пол Дрейк, собственик на детективска агенция „Дрейк“.

— Най-добре ще е да видим документите му — каза полицаят.

Дрейк извади кожена калъфка, където държеше разрешителното си, и им я подаде. Полицаите я разгърнаха, разгледаха най-внимателно отделните увити в целофан листове.

— Май всичко е наред — обади се накрая шефът на екипа и му върна документите.

После полицаите прибраха револверите в кобурите си, закачиха фенерите на коланите и се наведоха към безжизнения човек на пода. Мейсън и Дрейк им помогнаха да го вдигнат на канапето. Клепачите на ранения в същия миг потрепнаха, дишането му стана по-стабилно и мускулите на ръцете му се стегнаха.