Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Докато се придвижваше по заобиколен път към морето, той се стараеше да съхрани в паметта си гърдите на момичето. Ненадейно точно пред него от водата излязоха три тийнейджърки; даде им не повече от четиринайсет години. Забеляза къде са кърпите им и постла своята на няколко метра от тях; те не му обръщаха никакво внимание. Съблече припряно тениската си, покри се с нея и извади члена си. В абсолютен синхрон момичетата свалиха сутиени, за да пекат гърдите си. Преди още да успее да се докосне с ръка, Брюно буйно се изпразни направо в тениската. Простена тихо и се просна на пясъка. Работата беше свършена.
Особен момент на сближаване между обитателите на Мястото беше аперитивът, съпровождан най-често с музика. Тази вечер трима юнаци удряха там-тами, под чиито звуци петдесетина души тъпчеха на място и размахваха ръце на всички страни. В действителност това беше танц за прибиране на реколтата, който от известно време се отработваше на занятията по африкански танци; според традицията след няколко часа неколцина от участниците би трябвало да изпаднат или да се престорят, че изпадат в транс. В буквално, тоест остаряло, значение „транс“ означава състояние на силна тревога, страх пред неминуема опасност. „Предпочитам да се махна накъдето ми видят очите, отколкото да преживея отново подобен транс“ (Емил Зола). Брюно предложи чаша пино от Шарант на католичката.
— Как се казваш? — запита той.
— Софи — отвърна тя.
— Защо не танцуваш?
— Не харесвам африканските танци. Прекалено са…
Прекалено какви? Той разбираше смущението й. Прекалено първобитни? Очевидно не. Прекалено ритмични? Това вече намирисваше на расизъм. Ясно беше, че човек не може да каже открито нищо против идиотските африкански танци. Клетата Софи се опитваше да излезе от положението. Имаше приятно лице и изглеждаше красива с черните си коси, сините очи и светлата кожа. Имаше малки, но чувствени гърди. Сигурно беше бретонка.
— Бретонка ли си? — полюбопитства той.
— Да, от Сен Бриюк! — възкликна радостно тя. После добави: — Но обожавам бразилските танци.
Очевидно като оправдание, че не харесва африканските. Това бе напълно достатъчно, за да изкара Брюно от кожата му. Започваше здравата да му писва от тази пробразилска мания. Защо точно Бразилия? Доколкото му беше известно, Бразилия представляваше една лайняна страна, населена с тъпаци, които не могат да дишат без футбол и автомобилни състезания. Там насилието, корупцията и мизерията бяха достигнали ненадминати висоти. Ако някъде по света имаше отвратителна страна, това беше именно Бразилия.
— Софи! — възкликна поривисто Брюно. — Бих могъл да прекарам отпуската си в Бразилия. Ще се шляя из фавелите. В блиндиран микробус. Ще гледам осемгодишните убийци, които мечтаят да станат главатари на банди, и малолетните проститутки, които умират от СПИН на тринайсет години. Изобщо няма да ме е страх, защото ще съм скрит зад бронята. Това ще правя сутрин, а следобедите ще прекарвам на плажа в компанията на баснословно богати търговци на наркотици и на сутеньори. И във вихъра на този разюздан живот, на това безхаберие ще забравя за меланхолията на западняка. Софи, ти си права: веднага щом се прибера, ще направя справка в агенция „Нувел Фронтиер“.
Софи го гледа известно време, лицето й се бе свило в гримаса, а между веждите й се бе издълбала бръчка.
— Навярно много си страдал… — отбеляза накрая тя с тъга в гласа.
— Софи — възкликна отново Брюно, — знаеш ли какво пише Ницше за Шекспир? Че човек като него сигурно много е страдал, за да изпитва такава нужда да се прави на шут!… Винаги съм смятал Шекспир за прехвален автор, но като шут е направо ненадминат.
Млъкна и с удивление установи, че действително започва да страда. Понякога жените могат да бъдат толкова добри; на агресивността отвръщат с разбиране, на цинизма с нежност. Има ли мъж, който би се държал по такъв начин?
— Софи, много ми се иска да оближа пичката ти… — промълви той.