Мис Порочна

16.

Особняците се привличат

На следващата сутрин Ариа тръгна да слиза по стълбите, като разтъркваше сънено очи. Миризмата на органичното кафе, което Ила беше купила от пазара — едно от малкото неща, за които плащаше луди пари, без да се оплаква, — я примами към кухнята. Ила вече беше тръгнала за работа, но Майк седеше край масата, надвесен над купа мюсли с плодове, и общуваше с приятелите си в Туитър по айфона си. Щом Ариа видя кой седи до него, тя изписка стреснато.

— Ох! — Ксавие я погледна разтревожено. — Здравей.

Беше облечен с обикновена бяла тениска и едно много познато карирано долнище на пижама. В първия момент Ариа помисли, че Байрън го е забравил, но след това осъзна, че това е пижамата на Ила. Старата любима чаша за кафе на Байрън стоеше на масата пред Ксавие, заедно с днешния брой на „Филаделфия инкуайърър“. Ариа целомъдрено притисна ръка към гърдите си. Въобще не й беше минало през ума, че ще трябва да си сложи сутиен, преди да слезе в кухнята за закуска.

Отвън се разнесе звукът на автомобилен клаксон. Столът на Майк изскърца гневно, когато той се изправи с капещо от брадичката му мляко.

— Това е Ноъл. — Той грабна огромната си чанта с екипа за лакрос и се обърна към Ксавие. — До довечера, нали?

— Там съм — отвърна Ксавие.

Ариа погледна към часовника си.

— Седем и половина е. — Училището започваше след час и Майк обикновено се мотаеше до последната минута.

— Искаме да заемем най-удобните места в „Стийм“, за да видим Хана Мерин и готината й доведена сестра. — Очите на Майк се ококориха. — Виждала ли си я тая Кейт? Не мога да си представя, че те двете живеят заедно! Понякога разговаряш с Хана — знаеш ли дали спят в едно легло?

Ариа го погледна вбесено.

— Наистина ли очакваш да ти отговоря?

Майк метна чантата си през рамо и тръгна бавно по коридора, плесвайки с ръка огромния тотем с жабешко лице, който Ила беше намерила в един турски магазин. Входната врата се затръшна тежко. Ариа чу как автомобилният двигател изръмжа… и после нищо.

Къщата беше влудяващо тиха. Единственото нещо, което Ариа чуваше, беше музиката, изпълнявана на индийска цитра, която Ила слушаше всяка сутрин преди работа — често я оставяше да свири по цял ден, твърдейки, че действа успокояващо на котката им Поло и на цветята.

— Искаш ли да ти дам част от вестника? — наруши мълчанието Ксавие.

Подаде й предната страница. На нея е големи букви пишеше „ИЪН ТОМАС СЕ КЪЛНЕ, ЧЕ ЩЕ ОТКРИЕ ИСТИНСКИЯ УБИЕЦ НА ДИЛОРЕНТИС ПРЕДИ УТРЕШНИЯ ПРОЦЕС“. Ариа потръпна.

— Няма нужда. — Тя бързо си наля кафе и тръгна обратно към стълбището.

— Чакай — викна Ксавие. Ариа се спря толкова рязко, че част от кафето й се разля по пода. — Съжалявам, ако снощи в ресторанта съм те накарал да се чувстваш неудобно — произнесе сериозно той. — Това е последното нещо, което бих искал да направя. Освен това смятах да си тръгна, преди да слезеш долу. Знам колко особено ще се почувстваш.