Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Ксавие натисна спирачката на старото БМВ и рязко върна Ариа в действителността. Намираха се на паркинга пред „Роузууд дей“.
— Все още имам чувството, че хората не ме приемат — завърши Ариа, загледана във величествената тухлена сграда на училището. — Дори и сега.
— Може би защото си художничка — меко отвърна Ксавие. — Художниците винаги се чувстват неразбрани. Но точно това те прави специална.
Ариа прокара пръсти по чантата си, направена от кожа на як.
— Благодаря — отвърна тя, наистина поласкана от думите му. След това добави с усмивка: — Волфганг.
Ксавие трепна.
— До после. — Той й махна с ръка и потегли.
Ариа проследи с поглед как колата му излиза от паркинга и тръгва по пътя. Изведнъж чу нещо, което й прозвуча като хихикане, близко до ухото й. Обърна се рязко, опитвайки се да разбере откъде идва, но никой не гледаше към нея. Паркингът беше пълен с деца. Девън Арлис и Мейсън Байърс се опитваха да се избутат един друг в една кална локва. Скот Чин, фотографът на годишника, беше насочил обектива към изкривените клони на дърветата, а зад него, на хлъзгавия тротоар, стояха Джена Кавана и нейното куче водач. Тя държеше главата си вдигната, бледата й кожа блестеше, а тъмната й коса се беше разпиляла върху червеното й вълнено палто. Ако не беше бялото бастунче и кучето, Джена можеше да мине за типично роузуудско момиче.
Тя се спря само на няколко ярда от Ариа, сякаш се взираше в нея.
Ариа се обърна към нея.
— Здравей, Джена — произнесе тихо тя.
Джена вдигна глава — не я беше чула и със сигурност не я виждаше, — след което дръпна кучето за каишката и продължи напред по тротоара към училището.
Ариа усети как космите по ръцете й настръхват и я побиват студени тръпки от главата до петите. И въпреки че навън беше мразовито, тя беше повече от сигурна, че не времето е причината за това.
17.
Ох, популярността иска жертви
— Има нещо дебело в Кирстен Калън — прошепна Наоми в ухото на Хана. — Дали не са ръцете й?
— Определено — изсъска в отговор Хана. — Но така става, когато пиеш калорична бира на коледните партита. — Тя проследи с поглед Сиена Морган, красива второкурсничка, която мина край тях, метнала на рамо скъпата си чанта „Луи Вюитон“ с монограм. — Мацки, а знаете ли истината за чантата на Сиена? — Тя се обърна към тях и замълча, за да постигне по-драматичен ефект. — Купила си я е от аутлет!
Наоми притисна длан към устата си. Райли изплези език с отвращение. Кейт преметна косата си през рамо и бръкна в собствената си оригинална чанта „Вюитон“ за червило.
— Чувам, че нещата, които се продават в аутлетите, са фалшиви — промърмори тя.
Беше четвъртък сутринта, преди училище, и Хана седеше заедно с Кейт, Наоми и Райли на най-хубавата маса в „Стийм“. През тонколоните се разнесе класическа музика, което означаваше, че е време да тръгват към класните си стаи. Хана и Кейт се изправиха и се хванаха за ръце, а Наоми и Райли тръгнаха след тях. Процесията от четирите момичета пое напред, следвана от малък антураж от момчета. Кестенявата коса на Хана сияеше. Наоми изглеждаше изключително модерна с тревистозелените си боти. Обикновено плоскогърдата Райли днес изглеждаше доста закръглена, благодарение на сутиена „Уондърбра“, който я бяха накарали да купи предишния ден в мола „Кинг Джеймс“. Хана отдавна не си беше прекарвала толкова приятно по време на пазаруване. Нищо чудно, че малката групичка второкурснички край гишето за изгубени и намерени вещи ги гледаше завистливо. Нищо чудно, че Ноъл Кан, Майк Монтгомъри, Джеймс Фрийд и останалите от отбора по лакрос ги бяха гледали влюбено от масата си в дъното на кафенето. Бяха минали само няколко часа откакто Хана се беше извинила на Наоми и Райли, но вече всички в училище разбираха, че те са хората, на които трябва да се завижда, които трябва да се познават. Усещането беше адски приятно.
Внезапно Хана усети как някой я хваща за ръката.
— Имаш ли минутка?
Спенсър се беше подала между шкафчетата. Мръсно русата й коса беше опъната назад и очите й се стрелкаха наляво и надясно. Сякаш малкото механично ключе на гърба й беше твърде пренавито.