Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Това обясняваше и много други неща. Защо родителите й винаги фаворизираха Мелиса пред нея. Защо винаги бяха толкова разочаровани от Спенсър. А може би това въобще не беше разочарование — може би просто се отнасяха към нея с презрение, защото тя не беше истинска Хейстингс. Но защо не й го бяха казали още преди години? Осиновяването не беше нещо скандално. Кирстен Кълън беше осиновена; рождената й майка беше от Южна Африка. В началото на всяка учебна година Кирстен носеше снимки от лятното си пътуване до Кейптаун, където беше родена, и всяко момиче в класа на Спенсър си умираше от завист. Някога Спенсър също си беше мечтала тайно да е осиновена. Това й изглеждаше толкова екзотично.
Тя гледаше разсеяно през малкото прозорче на читалнята към огромната синя арт инсталация, която висеше от тавана на библиотеката.
— Извинявай — обърна се тя към Андрю. — Малко съм стресирана.
Андрю се намръщи.
— Заради икономиката ли?
Спенсър си пое дълбоко дъх, готова да му се сопне, че това въобще не му влиза в работата. Само че той я гледаше толкова пламенно, а и наистина й помагаше. Тя отново се сети за онази ужасна нощ на благотворителния бал. Андрю беше толкова развълнуван от мисълта, че те излизат заедно, но когато откри, че Спенсър всъщност го е използвала, много се обезсърчи и ядоса. Всичките истории с А. и Тоби Кавана се случиха точно след като Андрю разбра, че тя излиза с друг. Всъщност тя дали въобще му се извини за това?
Спенсър започна да затваря цветните си маркери и да ги прибира в калъфчето им, като внимаваше да ги подрежда с капачетата нагоре. Точно когато прибра електриковосиния маркер, изведнъж всичко в нея започна да съска, сякаш тя беше миниатюрен вулкан, готов всеки момент да изригне.
— Вчера получих покана за участие в лятната програма на Йейл и майка ми я изхвърли, преди да успея да я погледна — изтърси тя. Не можеше да разкаже на Андрю за Иън или А., но се почувства добре, след като поне успя да каже нещо. — Каза ми, че за нищо на света от Йейл няма да ме приемат в тяхната лятна програма. Освен това… родителите ми подготвят благотворителното събиране на „Роузууд дей“ този уикенд, а майка ми дори не ми спомена за това. Обикновено й помагам при подготовката на подобни събития. После пък баба ми почина в понеделник и…
— Баба ти е починала? — очите на Андрю се разшириха. — Защо не каза нищо?
Спенсър примигна, изумена. Защо да казва точно на Андрю, че баба й е починала? Да не би да са приятели?
— Не знам. Както и да е. Оставила е завещание, в което не съм включена — продължи тя. — Първо си помислих, че е заради историята със „Златната орхидея“, но после сестра ми спомена за това, че в завещанието бил използва изразът „законни внуци“. В началото не й повярвах, но след това се замислих. В това има смисъл. Трябваше да се досетя.
— Я по-бавно — рече Андрю, поклащайки тава. — Нещо не разбирам. Трябваше да се досетиш… за какво?
Спенсър си пое дълбоко дъх.
— Извинявай — произнесе меко тя. — Законни внуци означава, че някой от нас не е роден в семейството. Означава, че съм… осиновена.
Спенсър почука с нокти по голямото махагоново бюро в читалнята. Някой беше издълбал с ножче върху него. „Анджела е кучка“. Беше й много странно да произнесе на глас думите „аз съм осиновена“.
— Може да е за добро — продължи да размишлява на глас Спенсър, протягайки дългите си крака под масата. — Може би истинската ми майка се интересува от мен? Може би ще успея да се измъкна от Роузууд?
Андрю мълчеше. Спенсър го погледна, чудейки се дали не е казала нещо обидно. Най-накрая той се обърна и я погледна право в очите.
— Обичам те — обяви той.
Спенсър се ококори.
— Моля?
— Това е един уеб сайт — продължи Андрю, без да трепне. Столът му изскърца, когато се облегна назад. — Обичам те точка ком. Или може би беше слято „обичам те“, не съм съвсем сигурен. Сайтът помага на осиновени деца да се съберат с рождените си майки. По време на пътуването ми до Гърция се запознах с едно момиче, което ми разказа за него. Писа ми на следващия ден, за да ми каже, че се е получило. Щяла да се срещне с истинската си майка следващата седмица.