Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Мислите ли, че е кораб, който идва да ни посрещне?
— Тъй вярно. Малък кораб. Дайте ми пет минути и ще ви кажа какво е ускорението му. Междувременно, да приемем ускорение една гравитация… — Ренър не преставаше да трака на клавиатурата — и получаваме маса трийсет тона. По-късно ще я преизчислим.
— Прекалено голямо е за торпедо — замислено отбеляза Блейн. — Дали да се насочим към него?
Главният астрогатор свъси вежди.
— Има проблем. Тялото се движи към точката, в която сме в момента. Не знаем нито колко гориво има, нито дали ще се досети, че го пресрещаме.
— Ами да попитаме. Айс! Свържете ме с адмирал Кутузов.
Адмиралът се намираше на мостика. Нефокусираните петна зад него показваха раздвижване на борда на „Ленин“.
— Видях го, капитане — каза Кутузов. — Какво смятате да правите?
— Искам да пресрещна кораба. Но ако не може да промени курса си или ние не успеем да го засечем, той ще дойде тук, господин адмирал. „Ленин“ би могъл да го изчака.
— Имам ясни инструкции, капитане. „Ленин“ не трябва да има нищо общо с извънземните.
— Но бихте могли да пратите катер, господин адмирал. Ние ще го приберем.
— Да не си мислите, че имам излишни катери, Блейн? Нека ви повторя инструкциите си. „Ленин“ е тук, за да запази тайната на Олдърсъновия двигател и Лангстъновото поле. За да изпълним тази задача, ние не само няма да установим контакт с извънземните, но и няма да се свързваме с вас, ако има вероятност да ни подслушват.
— Слушам. — Блейн погледна едрия мъж на екрана. Изобщо ли не изпитваше любопитство? Никой не можеше да е толкова безразличен… или пък не? — Ще отидем при извънземния кораб, господин адмирал. Такова е желанието на доктор Хорват.
— Добре, капитане. Действайте.
— Слушам. — Род с облекчение изключи екрана, после се обърна към главния астрогатор. — Настъпи моментът да установим първия контакт с извънземни, господин Ренър.
— Струва ми се, че току-що го направихте — отвърна Ренър и нервно погледна към екрана, за да се увери, че адмирала го няма.
Хорас Бери тъкмо се канеше да излезе от каютата си — като си мислеше, че може да скучае и другаде — когато вътре надникна Бъкман.
Търговецът незабавно промени намерението си.
— О, доктор Бъкман! Кафе?
Изцъклените очи се завъртяха, премигнаха и се фокусираха.
— Какво? О, да, благодаря, Бери. Това ще ме поразсъни. Имах толкова много работа… мога да остана съвсем за кратко…
Астрофизикът се стовари на креслото за гости. Очите му бяха зачервени, клепачите му — натежали. Дишаше прекалено шумно. Жилестите мускули по голата му ръка бяха отпуснати. Бери се зачуди какво ще покаже аутопсията, ако в този момент Бъкман умре: изнемога, недохранване или и двете?
Той взе трудно решение.
— Набил, направи кафе. Със сметана, захар и бренди за доктор Бъкман.
— Вижте, Бери, боя се, че в работно време… Уф, добре. Благодаря, Набил. — Ученият предпазливо опита течността, после отпи голяма глътка. — Ах! Чудесно е. Благодаря, Бери, това наистина би трябвало да ме разсъни.
— Изглежда, имате нужда. Обикновено никога не развалям хубавото кафе с дестилиран алкохол. Кога сте се хранили за последен път?
— Не си спомням.
— Набил, храна за нашия гост. Бързо.
— Бяхме толкова заети, Бери, че действително нямах време. Имаме да проучваме цяла слънчева система, да не споменавам за задачите, които изпълняваме за флота — засичане на неутринови излъчвания, проследяване на оная проклета светлина…
— Докторе, ако случайно сега умрете, много от наблюденията ви ще останат незаписани, нали?
Бъкман се усмихна.
— Много драматично, Бери. Но предполагам, че имам няколко свободни минути. В момента просто чакаме онзи светлинен сигнал да угасне.
— От планетата на Сламката ли?
— От основната планета, да, поне идва от там, откъдето трябва. Но няма да видим самата планета, докато не изключат лазера, а те не го изключват. Говорят ли говорят — и за какво? Какво могат да ни кажат, след като не знаем езика им?
— В края на краищата, докторе, как изобщо могат да ни кажат нещо преди да ни научат на езика си? Сигурно в момента се опитват да направят тъкмо това. Някой работи ли по въпроса?