Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Там ли отиваме?
- В Стария град? - учуди се шофьорът - Не. Имам заповед да ви откарам на Главната.
Главната се оказа слънчева и просторна пешеходна улица, вмъкната в редица сгради с цветни фасади с подчертано френско архитектурно влияние; горните етажи бяха опасани от красиви тераси, приземните се заемаха от магазини.
Заведоха Валентина и Томаш до едно кафе на открито, където слаб мъж веднага стана от стола си и ги посрещна с протегната за поздрав ръка.
- Тодор Пичуров - обяви той. - Инспектор от българската полиция. Добре дошли в Пловдив.
Гостите се представиха и се настаниха на масата. Поръчаха кафе и размениха любезни думи с домакина за красотата на града и факта, че денят беше прекрасен въпреки мъглата, която бяха заварили сутринта при кацането си в София.
Но италианката не искаше да губи време и при първата отдала ѝ се възможност премина към въпроса.
- Е, какво става тук? - попита тя. - Казаха ни, че се нуждаете от нашата помощ за конкретен случай. Какво по-точно се е случило?
Българският полицай отвори една папка, оставена върху кръглата масичка на кафенето, и извади снимката на мъж с посивяла брада и проницателен поглед.
- Това е професор Петър Вартоломеев - обясни той, - един от най-забележителните жители на нашия град. Преподаваше молекулярна медицина в Пловдивския университет. Живееше в историческа сграда в Стария град, Балабановата къща. Вчера сутринта, докато се прибирал от лекции, бил убит от непознат, който го причакал до входа на дома му. Обадиха ми се по спешност, но когато пристигнах, професорът вече беше мъртъв.
Валентина се възползва от паузата, за да се намеси.
- Професор по молекулярна медицина?
- Един от най-уважаваните в своята сфера, на световно ниво - потвърди Пичуров. - Всяка година се говореше, че ще спечели Нобеловата награда за медицина.
Италианката поклати глава.
- Извинете, не разбирам. Разследваме две престъпления, извършени в Западна Европа, в които са замесени двама историци, провеждали проучвания върху ценни новозаветни ръкописи. Единият от учените, палеограф, е бил убит във Ватиканската библиотека; другият учен - археолог, е бил убит пред входа на прочута библиотека в Дъблин. Но вие говорите за лекар и честно казано...
- Учен по молекулярна медицина.
- Както и да е - продължи Валентина в същия тон. - Университетски професор в сферата на медицината, ако предпочитате. Така или иначе жертвата не е историк. Принудихте ни да прекосим цяла Европа, за да дойдем тук заради този случай. Какво ви кара да мислите, че има някаква връзка между това убийство и нашите случаи?
Българският инспектор показа снимка на убития, който лежеше с лице към земята; около главата му се беше образувала локва кръв.
- Гърлото на професор Вартоломеев е било прерязано.
Италианката хвърли бърз поглед на снимката, пое дъх дълбоко и внезапно изгуби търпение.
- Неприятно - каза студено тя. - Не знам как е тук, в България, но такива случаи са рядкост в моята страна. Все пак, като изключим тази грозна подробност, не виждам какво общо би могъл да има този случай с убийствата, които аз... - Тя погледна към Томаш и се поправи: - ...които ние разследваме.
Пичуров разтри замислено основата на носа си.
- По стечение на обстоятелствата, малко преди да ми се обадят за случая, аз преглеждах страницата на Интерпол, както правя всяка сутрин. И попаднах на вашия предварителен доклад за убийството във Ватикана - каза той. - Странно убийство, не мислите ли?
- Много.
- Заинтересувах се от случая и разбрах, че часове по-късно е извършено подобно убийство в Дъблин. И тъй като съм любопитен, погледнах доклада за второто престъпление и отново попаднах на вашето име, което ме изненада. Научих, че помагате на ирландците и че ви придружава португалски историк.
Валентина погледна заговорнически Томаш.
- Наистина е така - потвърди тя. - И какво? Какво се опитвате да ни кажете?
- Намирам двата случая за любопитни - отвърна той. - Шарадите, оставени от убиеца, ме заинтригуваха. Но се налагаше да спра да мисля за това и да се заема с рутинните си задължения. Така и направих, до момента, в който ме повикаха по спешност в Стария град, за да разследвам убийство, извършено близо до Балабановата къща. Когато пристигнах, разбрах, че жертвата е професор Вартоломеев. Открих, че са прерязали гърлото му.
- И тогава сте се сетили за случаите, които разследвам.
Инспекторът поклати глава.
- Всъщност не. Стори ми се странно, разбира се. Случаите на убийство чрез прерязване на гърлото в България също са рядкост. Когато се случи, винаги е свързано с ритуален акт.