Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Двамата замълчаха за момент, сякаш размисляха докъде щеше да ги отведе всичко това.
- Помогнете ми, Томаш - каза Валентина, опитвайки се да намери твърда почва след лавината от информация, е която я бяха засипали. - Имаме двама историци, чиито гърла са били прерязани, докато са правели проучвания на новозаветни ръкописи. И в двата случая убиецът ни оставя загадъчни съобщения. Какво ни казва той?
- Не е ли ясно? Този тип ни показва сериозните проблеми, които съществуват в Новия завет. Първата шарада намеква за произхода на мита за Дева Мария. - Той посочи снимката, оставена от О’Лиъри. - Втората засяга усилията на авторите на евангелията да обвържат Исус със старозаветните пророчества за родословната връзка между Месията и цар Давид. - Историкът погледна италианката. - Нашият човек ни казва, че Новият завет не е нищо повече от един измамнически колаж на Стария завет.
- Но защо го прави? Каква е връзката между този въпрос и смъртта на тези хора?
Историкът сви рамене.
- Вие сте полицаят.
В този момент група агенти с внушителен вид и зачервени лица, начело с Шон О’Лиъри, окупира терасата на Silk Road Café.
- Старши инспекторе! - поздрави го изненадана Валентина. - Къде изчезнахте?
Ирландецът посочи разсеяно към улицата.
- Бях в болницата, за да разпитам свидетеля.
- И какво? Каза ли нещо интересно?
О’Лиъри измъкна бележника от джоба с обичайната си непохватност.
- Искате ли да знаете подробности? - попита той, докато очите му шареха из записките. - Името му е Патрик Макграт - безработен, по-известен сред приятелите си като Пади. Той е homeless и тъкмо се опитвал да заспи, когато се случили събитията.
- Ще успее ли да разпознае убиеца?
Старши инспекторът помръдна устни, докато се консултираше с бележките си.
- Видял убийството през нощта и от разстояние - отвърна той. - За съжаление, не е имал възможност да види лицето на убиеца, нито забелязал нещо особено в телосложението му.
- Колко жалко.
Ирландският полицай изсумтя, без да отделя очи от тефтерчето си.
- Но има нещо странно. Попитах го вярно ли е това, което сутринта е казал на парамедиците - че смъртта на професор Шварц е инцидент. Той потвърди. И държи на думите си.
Валентина направи жест с ръка, с който показваше, че не отдава голямо значение на тези показания.
- Това е абсурд! - заяви тя. - Никой не свършва с прерязано гърло при нещастен случай. Какво го кара да настоява за подобно нещо?
- Твърди, че след като се нахвърлил върху професор Шварц, убиецът започнал да крещи. Нашият свидетел разказва, че това бил вик от мъка, отчаян вопъл.
Италианката и Томаш се спогледаха учудено.
- Вик от мъка? Вопъл? Какво иска да каже?
О’Лиъри изглеждаше объркан.
- Ами... не знам. Притиснах го малко с този въпрос, но мъжът настоява, че убиецът оплаквал смъртта на професор Шварц с този отчаян вопъл.
Валентина поклати глава.
- Няма съмнение, че свидетелят е бил на градус - заяви тя. - Вижте, хората ми в Рим проучват последната година от живота на първата жертва - професор Ескалона. Трябва да направите същото по отношение на професор Шварц. Трябва да знаем къде е бил, кога и какво е правил... Такива неща.
- Вече сме се заели. Утре ще ви предоставя предварителен доклад.
- Ще бъде интересно да съпоставим информацията и да видим дали има допирни точки в работата на двете жертви, което ще ни позволи...
В този момент се разнесе звън от мобилния телефон на старши инспектора, той се извини и незабавно отговори.
- Ало? - произнесе той, замълча за миг и внезапно се изправи. Почти застана мирно.
- Да, аз съм, sir. - Последва нова пауза, този път по-дълга. През цялото време полицаят стоеше неподвижно с широко отворени очи. - Моля? Къде? Тази сутрин? Но... как е възможно? - Отново замълча. - Незабавно ли? Но те току-що пристигнаха, sir. - Нова пауза. - Да, sir. Веднага ще говоря е тях. Много добре, sir - едва не козирува полицаят. - Веднага, sir. Благодаря, sir.
Ирландецът затвори. Руменината от лицето му беше изчезнала; беше блед, сякаш току-що бе видял призрак.Той се обърна към двамата гости със сериозно изражение.
- Нашият човек е ударил отново.
- Кой?
- Серийният убиец - отвърна той с нотка на нетърпение.