Ако импресионистите бяха зъболекари
- Автор: Алън Уди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Ако импресионистите бяха зъболекари». Краткое содержание книги:
Г-жа Санщад: Че той до миналата седмица не знаеше какво е това сняг.
Берте: Лъжкиня!
Г-жа Санщад: Знам го аз скъпоценния ми син. Нали лежа в пандиза, защото не можа да произнесе правилно думата „дифтонг“.
Берте: Не е вярно!
Г-жа Санщад: Как не! И така се изложи пред един ескимос, какъв срам!
Берте: Не ща да слушам!
Г-жа Санщад: Щеш, не щеш — ще слушаш, мое сладко славейче! Нали така те нарича моят Хенрик?
Берте: (разридава се). Да, славейче! И дроздче! И хипопотамче!
И двете жени избухват в сълзи, без да се притесняват една от друга.
Г-жа Санщад: Берте, мила Берте!… Наушниците на Хенрик не са негови. Собственост са на една корпорация.
Берте: Трябва да му помогнем. Да му обясним, че не може да литне, махайки с ръце.
Г-жа Санщад: (изведнъж я напушва смях). Хенрик знае всичко. Казах му, че не понасяш стелките му.
Берте: Така значи? Издаде ме!
Г-жа Санщад: Голям праз! Нали го няма? В Осло е.
Берте: В Осло ли?
Г-жа Санщад: С пустото си мушкато…
Берте: Да, да… Разбирам. (Излиза замаяна през френския прозорец в дъното на сцената.)
Г-жа Санщад: Да, мое мило славейче, най-после се измъкна от лапите ти. И след месец ще осъществи мечтата на живота си — да напълни шапката си с пепел. А ти си мислеше, че ще успееш да го задържиш затворен тук! Не си познала! Хенрик е дивак, частица от природата! Като мишле… или като кърлеж. (Проехтява изстрел. Г-жа Санщад изтичва в съседната стая. Пищи. Тя се връща бледа, потресена.) Мъртва… Щастливка. А аз… още имам да патя. Ето, нощта пада… бързо, бързо. Толкова бързо, а не съм сколасала, не съм почистила нахута.
Госпожа Санщад била отмъщението на Ловборг срещу неговата майка. Тази сербез жена израснала в цирка като акробатка на трапец. Баща му, Нилс Ловборг, го изстрелвали от топ на арената. Двамата се запознали във въздуха при изпълняване на номерата си и се венчали, преди да стъпят на земята. С течение на времето между тях се промъкнала неприязън и когато Ловборг станал на шест години, вече не минавал ден, без да се гърмят един друг. Тази непоносима домашна атмосфера дава отражение върху чувствителния Йорген и скоро той започнал да върши странни неща — например свалял шапка за поздрав на всяко печено пиле, което се изпречвало пред очите му. Години по-късно Ловборг споделил с приятели, че през цялото време, докато пишел „Меки круши“, изпитвал нервно напрежение, а на няколко пъти му се сторило, че чува гласа на майка си, която го питала как се стига до Стейтън Айланд.
Блудница умница
Ако си частен детектив, трябва да се научиш да се съмняваш във всеки и във всичко. Затуй, когато при мен влезе тресяща се буца лой на име Уърд Бабкок и хвърли картите си на масата, трябваше да се доверя на ледените тръпки, които полазиха по гърба ми.
— Ти ли си Кайзер Луповиц? — попита той.
— Така пише на разрешителното ми — го осведомих.
— Трябва да ми помогнеш. Изнудват ме. Ти — баща, ти — майка!
Гърчеше се като вокалист на рок група. Побутнах към него чаша и бутилката малцово уиски, която винаги ми е подръка за немедицински цели.
— Първо се успокой, после ми разкажи всичко.
— Ама… нали няма да кажеш на жена ми?
— Да сме наясно, Уърд: не мога да обещавам това или онова.
Той се опита да си налее, но тракането на гърлото на шишето о ръба на чашата се чуваше чак на отсрещната страна на улицата и повечето от дозата отиде в обувките му.
— Бачкатор съм — заразказва той. — Техничарче. Произвеждам и поправям бъзикни. Знаеш ги — онези играчки, които могат да се скрият в дланта и да раздрусат оня, който се здрависва с теб.
— Карай нататък.
— Страшно се кльопат. Особено от големите клечки на Уолстрийт.
— Не се отклонявай.
— Много пътувам. Знаеш как е — човек се чувства самотен. Не, не е това, което си мислиш. Виж, Кайзер, аз си падам малко интелектуалец. Гаджета има колкото щеш. Но умни жени не се намират лесно.
— Продължавай, слушам те.
— Та чух за едно девойче — осемнайсетгодишно. Студентка в Ясър. Срещу скромно заплащане идва при теб и си говорите за Пруст, за Иейтс, за антропологията. Обмен на идеи. Схващаш ли?