Ако импресионистите бяха зъболекари
- Автор: Алън Уди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Ако импресионистите бяха зъболекари». Краткое содержание книги:
— Господи, защо ме остави да страдам така? Всичките ми врагове продават, продават, а аз — не мога да пласирам нищичко. А уж е разгарът на сезона. И ризите ми си ги бива. Я виж тази от изкуствена коприна. Имам всякакви. С копчета от горе до долу, с разноцветни яки, но не вървят и не вървят. Не съм нарушил нито една от десетте Ти заповеди, но не би. А по-малкият ми брат разпродаде цялата си детска конфекция.
И Бог го чу, па му рече:
— Що се отнася до ризите ти…
— Кажи, Господи — прекъсна го мъжът и падна на колене.
— Сложи крокодилчета на джобчетата.
— Моля? Да ме прощаваш, не те разбрах…
— Прави каквото ти казвам. Няма да съжаляваш.
И човекът приши на всичките си ризи по едно алигаторче, и ето ти чудо — стоката му се разграби като топъл хляб за негова огромна радост и за ужас на конкурентите му, които скърцаха със зъби от яд.
Тогава един от тях изтърси следната мъдрост:
— Бог е милостив. Той ме накара да си полегна на зелената морава. Ама сега не мога да стана.
Да вършиш мерзости, е незаконно, особено когато го правиш с лигавник на врата.
Възможно е лъвът и телето да си легнат заедно, но телето няма да мигне цяла нощ.
Който не бъде покосен от меч или глад, ще умре от чума, така че защо да се бръснем?
Хората със зло сърце вероятно знаят нещо.
Който обича мъдростта, е праведен, но който спи при кокошките, е орисан.
Господи, Господи! Какви ги вършиш напоследък?
За жените на Ловборг
Едва ли има писател, който да е създал по-пленителни и сложни женски образи от великия скандинавски драматург Йорген Ловборг, известен на съвременниците си като Йорген Ловборг. Изтерзан и огорчен от убийствените си отношения с представителки на нежния пол, той даде на света такива живи и незабравими героини, като Джени Ангстрьом от „Гъше стълпотворение“ и госпожа Спеъринг от „Галошите на една майка“. Роден в Стокхолм през 1836-а, Ловборг (който първоначално се казвал Льовборг, докато не измъкнал буквата „ь“, за да си я лепне на челото) започнал да пише пиеси, когато бил на четиринайсет години. За първи път поставили негова творба на сцена, когато станал на шейсет и една. Драмата „Гърчещите се“ била посрещната нееднозначно от критиците, макар че консервативната част от публиката се изчервила от откровения подход към темата за гальовното отношение към сиренето. Творчеството на Ловборг може да бъде разделено на три периода. Първият обхваща пиесите, наситени с мъка, отчаяние, страх, ужас и самота (тоест комедии); вторият акцентира върху социалната промяна (Ловборг изобретил нови, по-сигурни методи за мерене на херингата); накрая са шестте велики трагедии, писани точно преди да се спомине в Стокхолм през 1902 г., когато от напрежение му окапал носът.
Първата незабравима героиня на Ловборг била Едвига Молдау от „Предпочитам алпийските песни“, саркастично изобличение на графоманията, обзела висшето общество. Едвига знае, че Грегер Норщад направил от рядък хоросан покрива на кокошарника, и когато той се срутил върху Клавар Акдал, който едновременно ослепял и оплешивял, гузната и съвест започва да я гризе. Следва сцена шедьовър:
Едвига: И какво… падна отгоре му?
Д-р Рорлунд: (след дълго мълчание). Да. Право върху главата.
Едвига: (с ирония). А той чий го е търсил в кокошарника?
Д-р Рорлунд: Той харесваше кокошките. Не всичките, уверявам те. Само някои. (Натъртва.) Имаше си любимки.
Едвига: Ами Норщад? Къде беше той по време на… нещастието?
Д-р Рорлунд: Намаза си тялото с праз и скочи в резервоара.
Едвига: (на себе си). Никога няма да се омъжа.
Д-р Рорлунд: Моля?
Едвига: Нищо, нищо. Хайде, докторе. Време е да ви изперем гащетата… вашите и на всички…
Едвига, една от първите наистина модерни жени прави презрителна гримаса, когато д-р Рорлунд я съветва да тича в кръг, докато Норщад се съгласи да му префасонират шапката. Тя много прилича на сестрата на Ловборг — Хилда, нервозна и властна жена, омъжена за избухлив финландски рибар, който в крайна сметка я прострелял с харпуна си. Ловборг боготворял Хилда и именно под нейно влияние се отучил от вредния навик да разговаря с бастуна си.