По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Заповедите и редът за водене на бойните действия пристигнаха по факс-апарата около 11 часа вашингтонско време, 16 часа по Гринуич и 19 часа Лима, или местно време. Това беше обяснението, което бе липсвало до този момент. Той веднага го предаде на подчинените си офицери и събра щаба си.
Нещата бяха много напрегнати. Според информацията от спътниците Войнството на Бога — разузнавателните служби вече бяха научили името му — беше на осемдесет километра от кувейтската граница и бързо я наближаваше.
А те все още не бяха готови. 366-о авиокрило беше в Кралството, но то не беше достатъчно, за да разположи самолети на всички необходими за целта аеродруми. Поне хиляда дребни подробности трябваше да се доуточнят. Самолетите F-16 от Израел бяха в много добро състояние, всичките им 48 машини с по един двигател работеха, като дори в първоначалните сблъсъци фигурираха няколко свалени цели, но останалите се нуждаеха от поне още един ден. По подобен начин 10-и полк беше напълно готов, но 11-и имаше още работа. Той все още се сформираше и се придвижваше до района за първоначалното си разположение. Трета бригада едва бе започнала да прогонва екипировката. Една армия не е просто събрано на едно място въоръжение. Това е екип, съставен от хора с представа за това какво трябва да се прави. За жалост обаче изборът на времето и мястото на войната е обикновено работа на агресора.
Той погледна отново съобщението по факса, събрало се на три страници. В ръцете си държеше буквално експлозив. Планиращият му екип четеше копията в мрачно спокойствие. Накрая S-3 на 11-и полк, полковият офицер по оперативните въпроси и бойната подготовка, обобщи от името на всички:
— Ще падне доста работа.
Тримата руснаци вече бяха пристигнали. Кларк и Чавес трябваше непрекъснато да си напомнят, че не сънуват. Двама служители на ЦРУ да получават подкрепа от руснаците. В действителност задачите бяха две. Руснаците бяха поели по-трудната и бяха прекарали необходимата екипировка по дипломатическата поща. На двамата американци оставаше да си пробват силата с по-лесната. От Вашингтон бе пристигнала и една депеша, пак през Москва, това всички го разбираха.
— Нещо много забърза работата, Джон — въздъхна Динг. После служебното му изражение се върна. — Е, какво пък, по дяволите.
Залата за пресконференции не беше пълна като друг път. Много от редовните посетители бяха по други места, някои озовали се извън града и блокирани от забраната за пътувания, а други просто липсваха и никой не беше наясно защо.
— Днес президентът ще произнесе голяма реч в продължение на един час — съобщи им ван Дам. — За нещастие, няма да има време да ви раздам предварителни копия с текста. Моля да информирате мрежите си, че това е нещо от изключителна важност.
— Арни! — извика един репортер, но шефът на президентската канцелария вече излизаше от залата.
Репортерите в Саудитска Арабия знаеха повече от приятелите си във Вашингтон и сега се придвижваха да се доберат до бойните части, където бяха разпределени. За Том Донър това беше 1-ви батальон от 11-и полк. Донър беше пременен от главата до петите в бойна униформа за действия в пустинята, или БУДП. Намери двайсет и девет годишния командир на батальона застанал до танка си.
— Здравейте — каза капитанът, повдигайки леко глава от картата.
— Къде ще ме сложите? — попита Донър.
Капитанът се изсмя.
— Никога не питайте един войник къде иска да постави репортера, сър.
— Тогава при вас, а?
— Аз се возя в тая машинка — отговори офицерът. — Ще ви сложа в един от командните „Брадли“.
— Трябва ми операторски екип.
— Има — каза капитанът и посочи. — Хей там са. Още нещо?
— Да. Искате ли да знаете за какво е цялата тая работа?
До този момент журналистите бяха буквално затворници в един риядски хотел, като дори не им се разрешаваше да телефонират на семействата си, че са живи и здрави; всичко, което знаеха близките им, беше, че репортерите са призовани, а техните корпорации бяха поели задължението да не издават истината за тяхното отсъствие при подобни разполагания. В случая с Донър мрежата съобщи, че той бил в „командировка“ — трудно за обяснение твърдение при забраната за пътувания. Но на тях им беше обяснена главната ситуация — това нямаше как да се избегне, което ги поставяше едно стъпало по-високо от войниците.