По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Бойната група обърна на юг зад Катарския полуостров без повече инциденти. Носовата част на „Йорктаун“ беше пострадала много лошо, като пожарите от електрическата инсталация бяха причинили също толкова щети, колкото и отломките от ракетата. Кемпър пререди съпровождащите кораби зад превозвачите на танковете, но нова атака нямаше. Резултатът от първата беше стреснал доста противника. Осем самолета F-15, четири от саудитските ВВС и четири от 366-о авиокрило, патрулираха високо над тях. Появи се и една смесена ескортираща група от саудитски и други кораби. Основно минотърсачи, те прослушваха дъното пред КОМЕДИЯ, като търсеха и най-малките признаци на опасност, но такива нямаше. Шест крупни танкера с контейнери се бяха оттеглили от дхаранския кей да направят място на „Боб Хоуп“ и братята му. Четирите кораба ЕГИДА се закотвиха на петстотин метра от тях, за да поддържат въздушен отбранителен чадър, докато траят разтоварните работи. Лъжливата формация, която не бе пострадала ни най-малко, влезе в Бахрейн да изчака развитието на обстановката.
Застанал в рулевата рубка на „Анцио“, капитан Кемпър следеше как първите кафяви автобуси се приближават до корабите с натоварените танкове. През бинокъла си виждаше войници в маскировъчни униформи да се тълпят по ръба на кея. Траповете се спуснаха да ги посрещнат.
— Нямаме коментар — заяви ван Дам на поредния репортер. — Президентът ще прави изказване по-късно днес. Това е всичко, което мога да ви кажа засега.
— Но…
— Това е всичко, което мога да ви кажа засега. — И шефът на канцеларията затвори телефона.
— Ще изчистим всичката мръсотия от системата — каза Прайс на агентите си. — Знаем какво ще правим. Това е криминален случай и ще се отнасяме към него като към криминален случай. Никой да не, губи самообладание. Никой да не се издава и с най-малката реакция. Въпроси?
Нямаше никакви въпроси.
Даряеи погледна отново часовника си. Да, най-после часът бе ударил. Той се обади по телефона в посолството на ОИР в Париж. Оттам посланикът се обади на друг човек. Този човек пък позвъни в Лондон. При всички разговори използваните фрази бяха съвсем невинни. Съобщението обаче не беше.
Звукът накара агентите да подскочат. И двамата погледнаха часовниците си. Първото, което видяха, беше номерът, който излизаше върху един течнокристален дисплей. Беше презокеански, с код 44, което означаваше, че звънят от Англия.
— Да? — Това беше гласът на обекта, Мохамед Алахад.
— Извинете, че ви притеснявам толкова рано. Обаждам се за триметровия килим, червения. Пристигна ли вече? Клиентът ми е много нетърпелив.
— За съжаление все още не — отвърна съненият глас на Алахад.
— Добре, но както вече казах, клиентът ми е много нетърпелив.
— Ще видя какво мога да направя. Дочуване. — И телефонът се затвори.
Дон Селиг вдигна клетъчния си телефон, набра управлението и им даде номера във Великобритания за бърза проверка.
— Светлините току-що се включиха — докладва агент Скот. — Всички нащрек. Обектът стана и се раздвижи.
След пет минути той излезе от жилището си. Проследяването му не беше никак лесно, но агентите си бяха направили главоболията да открият четирите най-близки телефонни автомата и да поставят хора близо до всички. Всичко стана ясно само след секунди, когато друг подслушван телефон иззвъня. Стопанина го нямаше и отговори автоматичният секретар.
— Господин Слоун, обажда се Алахад. Вашият килим пристигна. Не разбирам защо още не ми се обаждате. — И затвори.
— Хоп! — извика друг агент по радиомрежата. — Пипнахме го. Набра номера на Раман. Господин Слоун, получихме килима ви.
— Веднага го прибирайте! — каза О’Дей.
Нямаше изобщо никакви усложнения. Алахад се прибра направо вкъщи, но когато отключи и отвори, с изненада видя вътре мъж и жена.
— ФБР — каза мъжът.
— Вие сте арестуван, господин Алахад — произнесе жената и извади белезници. Нямаше извадени пистолети, но той не оказа съпротива — а и да се беше опитал, отвън до вратата вече имаше още двама агенти.
— Но защо? — попита той.