Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Готов съм. За всичко.
— Интересува ни дали имаш опит с демони…
Гералт повдигна вежди. За това не беше подготвен. А до съвсем скоро смяташе, че вече нищо не може да го изненада.
— А какво представлява демонът? Според вашите разбирания?
Харлан Цара се намръщи и се дръпна. Пинети го успокои с поглед.
— В оксенфуртския университет — каза той — има катедра по свръхестествени явления. Там често канят магистрите по магия да изнасят лекции. Включително и такива за демоните и демонизма, като се засягат много аспекти на това явление като физическия, метафизическия, философския и нравствения. Но на теб може би е излишно да ти го обяснявам, защото сам си слушал тези лекции. Спомням си те, макар че като външен слушател обикновено седеше на последния ред в аудиторията. Така че да се върнем отново към въпроса за твоя опит по отношение на демоните. А ти бъди така добър да отговориш. Без философствания, ако е възможно. И без престорена изненада.
— В изненадата ми — отвърна сухо Гералт — няма капчица преструване, тя е съвсем истинска, до болка. Как да не се изненадвам, когато за опит в общуването с демони питат мен, простия вещер, простия предпазител и още по-простия антидот. А въпросите ги задава магистър по магия, който е преподавал в университета демонология и нейните аспекти.
— Отговори на въпроса.
— Аз съм вещер, не съм магьосник. Което означава, че по отношение на демоните моят опит не може да се сравнява с вашия. Слушал съм лекциите ти в Оксенфурт, Гуинкамп. Онова, което беше важно в тях, достигаше и до последния ред в аудиторията. Демоните са същества от други светове, не от нашия. От Елементалните планове… измерения, плоскости, пространства-време или както там ги наричате. За да придобиете опит в контактите с тях, вие трябва да призовете демон, тоест да го извлечете насилствено от неговия план. Това може да се направи само с помощта на магия…
— Не магия, а гоеция — прекъсна го Пинети. — Разликата е от решаващо значение. И не ни обяснявай нещо, което вече знаем. Отговори на зададения въпрос. Вече трети път те моля. Сам се изненадвам на търпението си.
— Отговарям на въпроса: да, имам опит с демоните. Два пъти ме наемаха, за да ги… елиминирам. Справих се с два демона. С един, който се беше вселил във вълк. И с друг, който бе овладял човек.
— Успешно си се справил.
— Справих се. Не беше толкова лесно.
— Но изпълнимо — намеси се Цара. — Каквото и да твърдят. А твърдят, че демоните не могат да се унищожат.
— Не съм казвал, че някога съм унищожавал демон. Убих един вълк и един човек. Интересуват ли ви подробностите?
— Много.
— В случая с вълка, който преди това посред бял ден разкъсал и изял единайсет души, действах заедно с един свещеник, мечът и магията победиха заедно, рамо до рамо. Когато след дълга борба най-после убих вълка, намиращият се в него демон се изтръгна на свобода във вид на голяма светеща сфера. И унищожи голяма част от гората, като поваляше дърветата в редици. На мен и свещеника не обърна внимание, изкореняваше гъсталака в другата посока. А после изчезна, сигурно се е прибрал в своето измерение. Свещеникът настояваше, че заслугата е негова, че е изгонил демона на онзи свят чрез екзорсизъм. Но въпреки това си мисля, че демонът си отиде просто защото му беше омръзнало.
— А вторият случай?
— Той беше интересен. Убих обладания човек — продължи след кратка пауза той. — И нищо. Никакви впечатляващи специални ефекти. Никаква сфера, полярно сияние, мълнии, торнадо, дори смрад нямаше. Нямам представа какво се е случило с демона. Убитият беше изследван от свещеници и магьосници, ваши събратя. Не намериха нищо и нищо не изясниха. Тялото беше изгорено, защото започна напълно нормален процес на разлагане, а беше такава жега…
Той замълча. Магьосниците се спогледаха с каменни изражения на лицата.
— В такъв случай, доколкото разбирам — каза най-накрая Харлан Цара, — има само един правилен начин за борба с демони. Да се убие, да се унищожи енергуменът, тоест обладаният от демон човек. Подчертавам, човек. Трябва да го убиеш веднага, без да чакаш и без да се колебаеш. Да забиеш меча с всички сили. И край. Това ли е вещерският метод? Вещерското майсторство?
— Не ти се получава добре, Цара. Не те бива. За да обидиш както трябва някого, не стига само непреодолимо желание, ентусиазъм и усърдие. Трябва и майсторство.
— Pax, pax — отново прекрати спора Пинети. — Нашата цел е просто да установим фактите. Ти ни каза, че си убил човека, това са твои думи. Вашият вещерски кодекс забранява да убивате хора. Убил си, както твърдиш, енергумена, човека, който е бил обладан от демон. След това, тоест след убийството на човека, отново цитирам думите ти, не са се наблюдавали никакви впечатляващи ефекти. Откъде тази увереност, че това не е бил…