Доктор Смърт [bg]

Отново позвъни и почука. Опита се да погледне вътре през спуснатите бели пердета на предните прозорци и промърмори, че къщата изглежда най-обикновена. Хвърлихме поглед и на задния двор, където елипсовиден плувен басейн с червеникави плочки покрай ръба беше също заобиколен от окосена тревна площ. Водата бе започнала да добива зелен оттенък от водораслите, които се спускаха по стените.

— Ако е плащал на някого да поддържа басейна — отбелязах аз, — изглежда, отдавна не е търсил услугите му. Може би е заминал преди доста време и е наредил да не носят пощата му тук.

— Корн и Деметри провериха. А и градинарят е идвал.

Гаражът бе двоен, заключен. Майло успя да повдигне вратата с няколко сантиметра и да надникне отдолу.

— Нито кола, нито стари велосипеди, маркучи и други подобни неща.

Огледа къщата от всички страни. Повечето прозорци бяха с решетки, а на задния вход имаше желязна врата, здраво залостена. На прозореца на кухнята не бе закачено перде, но се намираше високо и Майло ме качи на гръб, за да погледна.

— Съдове в мивката, но изглеждат чисти… не се вижда храна… още един стикер на охранителната фирма на стъклото, но не виждам жици за алармена инсталация.

— Може би са фалшиви — каза той. — Хейзълтън е от умниците, за които е най-важно да създават впечатление за влиятелност.

— Твърде самоуверен — потвърдих. — Също като Мейт.

Помогна ми да сляза.

— Е, да видим с какво могат да ни помогнат съседите.

И двете най-близки къщи бяха празни. Майло пусна в пощенските кутии визитни картички с написана на гърба молба да му се обадят. В следващата къща на юг отвори млад чернокож. Бе гладко обръснат, закръглен и бос, облечен със сив потник с университетска емблема и червени шорти. Носеше книга под мишница и стискаше между зъбите си жълт молив. Повдигна ръка, за да извади молива, и обърна книгата така, че успях да прочета заглавието: „Организационна структура: задълбочено четиво“. В стаята зад него имаше два издути сини фотьойла и почти нищо друго. Върху тясната жълтеникава пътека се въргаляха кутии от газирани напитки, опаковки от чипс и голяма картонена чиния за пица, изцапана с мазнина.

Учтиво поздрави Майло, но когато видя полицейската значка, лицето му доби напрегнат израз.

— Кажете. — Подтекстът бе: „Какво има този път?“.

Запитах се колко често са го спирали за превишена скорост в Уестууд. Майло се отдръпна и зае нехайна поза.

— Интересувам се дали скоро сте виждали съседа си — господин Хейзълтън, млади господине.