Доктор Смърт [bg]

— Това е било в Сан Диего?

— Точно така. Бях завършила гимназия само преди няколко години и посещавах курс за медицински сестри. Той беше доста по-възрастен, на тридесет и шест, но изглеждаше над четиридесет и почти бе загубил косата си. Отначало не ме привлече, но после започнах да го харесвам, защото беше учтив. Не само пред хората, винаги се държеше така. Струваше ми се улегнал, което също ми допадна, защото ми бе дошло до гуша от вятърничави мъже. Тогава го смятах за гений. Работеше като химик и имаше книги с всякаква научна литература, толкова много четеше. Това ме впечатли. Мислех, че образованието е пътят към спасението.

— Вече не мислите така, а?

— Умни или глупави — всички сме слаби и смъртни. Единственият гений е онзи, който живее на небето. — Посочи нагоре. — Нима един гений може да убива хора? Дори ако сами са помолили за това? Разумно ли е, когато всички ще отговаряме за постъпките си пред Всевишния? — Поклати глава и се загледа в плоскостите на тавана. — Елдън, не бих искала да бъда на твое място точно сега.

Донесоха десерта ни. Гилерма изчака Майло да набоде парче от пая си, преди да започне да хапва от своя.

— Но в началото сте били впечатлена от неговата образованост — изтъкнах аз.

— Мислех, че образованието е всичко. Исках да стана квалифицирана медицинска сестра. Когато се преместихме в Оукланд, имах такива… навярно бихте ги нарекли фантазии. Надявах се Елдън да открие кабинет и да работя с него. Но той не пожела да има нищо общо нито с мен, нито с Дони, така че се наложи да започна работа и не можах да завърша курсовете. — Облиза устни. — Не се оплаквам. Грижа се за възрастни хора, което е почти като да бъда медицинска сестра. Вече зная, че няма пряк път към щастието, независимо какво работи човек на този свят. Важен е отвъдният, в който живее Исус. Майка ми все ми повтаряше това, но навремето не я слушах. Никой не я слушаше и й беше много мъчно. Баща ми беше безбожник. Не успя да го накара да се обърне към Бога до последните му дни, когато болките бяха толкова мъчителни, че не му оставаше друго, освен да се моли. — Плъзна лъжицата си по шоколадовия крем и загреба от сметановата глазура. Облиза я и продължи: — Баща ми бе пушач през целия си живот, разболя се от рак на белите дробове, който обхвана и костите, целия му гръбнак. Задъхваше се и крещеше, умря в агония. Беше ужасно. Елдън бе дълбоко разтърсен.