Сигурно място [bg]

— Не съвсем, госпожо Ледърс. Бих искал да ни разкажете, ако нямате нищо против, за момичето, живяло доскоро тук.

— За Карлота ли?

— Разбрах, че е избягала.

— Прав й път — отсече Хети. — Изобщо не й беше мястото тук, ако питате мен.

— Дълго ли живя тук? — попита сержант Трой.

— Прекалено дълго — отвърна Хети. Барнаби й се усмихна окуражително и тя уточни: — Няколко месеца.

— Що за човек беше?

— Лицемерка. Отнасяше се с хората като с парцали, но появеше ли се преподобният, ставаше по-мека и от масло.

Представлението им беше познато. Барнаби веднага направи връзката и пренасочи разговора:

— А какво ще кажете за Джекс? Двама млади… предполагам, добре са се разбирали?

— Никак — заяви Хети и с явно нежелание добави: — Единственото хубаво нещо, което може да се каже за момичето — не понасяше оня.

— Значи и той не ви е от любимците? — попита сержант Трой.

— Тръпки ме побиват от него. Госпожа Лорънс му забрани да влиза в къщата и аз напълно я разбирам.

— Винаги ли е било така?

— Моля?

— Имам предвид, нещо конкретно ли се случи, за да го изгони от къщата?

— Не. Беше непреклонна по въпроса от самото начало. А той, моля ви се, да вземе да наруши заповедта — в сряда сутринта май беше. Влизам в трапезарията да чистя и той там, облегнал се на вратата като господар. А горката госпожа Лорънс трепери като лист. На бърза ръка го изгоних.

Трой улови погледа на шефа си, блеснал от възбудено любопитство, и записа деня и датата в бележника си.

— Тя спомена ли какво искаше той от нея?

— Уж вътрешният телефон не работел. Пълни глупости.

Барнаби изчака, но явно това беше всичко по въпроса и отново върна разговора към Карлота:

— Знаете ли нещо за миналото на онова момиче? Откъде е например?

— Оттам, откъдето са всички, дето идват тук. От благотворителната организация, в която участва пасторът. — Хети отпи от чая си и побутна лешниковите бисквити към сержант Трой. — Ако питате мен, това са пари, хвърлени на вятъра. Защо не ги използват да помагат на свестни деца, дето се опитват да си пробият път в живота?

— Тук сте права, госпожо Ледърс — подкрепи я Трой и си взе три бисквитки.

— Разбрах, че Карлота изчезнала след някаква кавга — каза Барнаби. — Случайно да знаете за какво са се скарали?

— Не знам, пък и да знаех, нямаше да ви кажа. Не искам да обсъждам госпожа Лорънс в нейно отсъствие.

— Аз и не искам това от…

— Тази жена е светица, само като си помислите с какво трябва да се примирява.