Сигурно място [bg]

— Няма да ви отнема повече от минута.

Всъщност Полин вече съвсем не беше толкова сигурна, колкото когато за първи път чу от майка си за „албума с изрезки“ на Чарли. Беше толкова наскоро, след като бе открито убийството, че тогава й се стори изключително важно. След това постепенно започна да си мисли, че не е толкова съществено, и сега седеше с найлонов плик, натъпкан с парчета нарязан вестник, и се чувстваше като глупачка. В къщи едва не беше написала всичко обратно в кофата, готова да се откаже от хрумванията си.

Полин набързо обясни на Барнаби и на няколко пъти се извини, задето му губи времето. Той, изглежда, й беше благодарен, че е дошла. Не само не грабна плика с едно формално „благодаря“, но внимателно я заразпитва как бе стигнала до откритието.

— Ами стана вечерта, когато вие попитахте дали баща ми е правил нещо необичайно през последните няколко дни.

— Спомням си.

— Изглежда, вечерта, преди да бъде… отишъл в предната стаичка с вестника и ножица. Останал там затворен сума време. Майка ми влязла да го пита дали не иска чай, а той й се развикал.

— Какво е навело майка ви на мисълта, че си е правил албум от изрезки?

— Изрязвал някакви неща. На масата имало шишенце с лепило. И още нещо странно — продължи бързо Полин, преди Барнаби да успее да я прекъсне, — почистил след себе си. Това не е просто за първи път, това е някакво чудо.

— И тези хартии са останали от вестника?

— Да — изрезки, остатъци, всичко. Сложил ги в кофата за боклук. Добре че е било вторник, а не понеделник, защото тогава идват да изпразват кофите.