Сигурно място [bg]

Той отново протегна ръка към Хети — този път, за да я спре да не влиза в стаята.

— Колкото по-малко хора се разхождат вътре, толкова по-добре, госпожо Ледърс.

— Така ли искате да стоя, инспекторе — попита Хети и застана по средата на прага. Не сваляше очи от полицаите, щом бяха заедно, или следеше Трой, когато се движеха поотделно в различните части на стаята. Сержантът не знаеше дали да се чувства поласкан или засегнат.

Без предварителната информация Барнаби щеше да си помисли, че тук е имало обир. Витаеше същото усещане за диво, гневно тършуване, дрехите бяха грубо свалени от закачалките и захвърлени на пода, списания — „Минкс“, „Шугар“, „19“ — се валяха изпокъсани на пода, плакатите бяха изскубнати от стената и съдрани през средата. Вдигна да разгледа някои. Имената по тях — Ол Сейнтс, Кавана, Пъф Деди — нищо не му говореха. Откакто Къли се беше изнесла от къщи, съвсем се бе откъснал от тези работи.

Чекмеджета на малък скрин бяха извадени и захвърлени насред стаята, съдържанието им бе пръснато около тях. Козметика, бельо, топка сплетени чорапогащници, пластмасов розов сешоар. Четки, ролки, гребени. Помещението силно миришеше на евтин лак за коса и на още нещо с по-приятен аромат на праскови.

Трой повдигна ъгъла на красиво щампованата на цветя завивка и оттам излетя облак жълтеникавокафяв прах. След това видя няколко купчинки от същия прах на леглото и пода. Ако беше наркотик, не го бе виждал досега. Наведе се и помириса.

— Пръснала е пудра за лице наоколо, шефе.

— Че тя какво ли не е пръснала наоколо.

— Момичето наистина винаги си слагаше пудра — отбеляза Хети. — Ето я й кутийката, вижте.

Барнаби вдигна кутийката — „Римел Ханибън“ — и внимателно я сложи на нощното шкафче. Трой не изостана, отиде до другия край на стаята, вдигна възглавница, част от единствения фотьойл, и също толкова внимателно я постави върху него.

— Не пипай нищо, сержант.

Ако всеки път си прехапвах езика, когато ми се иска да му отвърна, помисли си Трой, досега да ми е станал на решето. Шефът му стоеше до малката капандура, очевидно потънал в мисли.

Всъщност Трой знаеше какво обсебва главния инспектор. Имаше период, преди няколко години, откакто си призна за това, когато и той се опитваше да прави същото: наблюдава сцената, отбелязва всеки незначителен детайл, опитва се да възстанови драмата, предизвикала подобни разрушителни страсти. Да облечеш в плът костите на противниците.

Да, Трой беше опитвал да го прави. Толкова рядко му се бе случвало да е прав и така често бе допускал монументални грешки (веднъж беше арестувал съмнителен търговец на антики, когото заподозря в кражба на украшения от местната църква, а после откри, че е бил свещеникът), та скоро се отказа. И както беше обяснил после на Морийн: „Човек като си има първокласен рибар на прага, защо да се мъчи да хваща риба сам?“