Родени да убиват [bg]

А тя влезе откъм лявата му страна. Не каза нищо, но държеше ръката си в джоба на късото черно палто. Нямаше грим, лицето й бе прекалено бледо. Под палтото се виждаше дълга до глезените плисирана пола, също черна, разкопчана на врата бяла блуза и завързано на шията ефирно шалче. И то бе черно. Черна феерия, от която се излъчваше нещо извънредно отблъскващо и неприятно, невидима гробовна грозота, която излизаше сякаш от порите и затъмняваше кожата. Носът бе прекалено плосък, очите големи и белезникави, устните странно подпухнали. Брадичката бе слаба и се допираше до двуслойната гуша. Лицето й бе абсолютно неподвижно, не мърдаше нито мускул.

Пъд изви леко глава към нея, но очите му си останаха върху мен.

— Знаеш ли, мила моя, мисля, че г-н Паркър се страхува от нас.

Изражението й не се промени. Но тя продължи да крачи бавно напред.

— Кажи й да се разкара — наредих тихо, но открих, че самият аз правя крачка назад.

— Иначе какво ще стане? — насмешливо попита Пъд. — Няма да ни убиеш я, а, г-н Паркър?

Но отново повдигна пръсти нагоре и този път жестът му напомняше команда „спри!“. Жената спря.

Пъд ме гледаше внимателно, разкривил устни в нещо като добродушна усмивка, докато очите на партньорката бяха като на кукла — воднисти и бляскави, напълно безизразни. Те си останаха впити в мен и изведнъж осезателно усетих, че именно аз съм в опасност. Въпреки пистолета в ръцете ми.

— Извади ръката от джоба на палтото — бавно, бавно — наредих остро и пристъпих встрани, сетне назад.

Сега вече тя бе точно в полето на огъня ми.

— И гледай в нея да няма нищо, като я вадиш — добавих, без да отделя очи от нейните.

Не помръдна проклетницата — поне не и докато Пъд не кимна с глава.

— Прави каквото ти казва — рече той и тя незабавно го послуша — веднага извади ръка от джоба, но в очите й нямаше страх.

— Сега ми кажи, господин Пъд, точно, ама кой точно си ти?

— Представител на Братството — незабавно отвърна той. — И настоявам — от неговото име — да преустановиш намесата си в цялата работа.

— И ако не го направя?

— Тогава може би ще трябва да вземем допълнителни мерки. Ще те замесим в някое скъпо струващо и отнемащо много време дело по повод жалба, г-н Паркър. Разполагаме с прекрасни адвокати. Естествено — това е само една опция. Разполагаме и с други, нали се досещаш?

Този път предупреждението бе от явно по-явно, че и съвсем грубо дори.

— Не виждам основания за конфликт — отвърнах, като имитирах неговия глас и маниер на говорене. — Аз само искам да разбера какво точно се е случило с Грейс Пелтие и вярвам, че г-н Парагон е в състояние да ми помогне в тази насока.

— Г-н Парагон е ужасно много зает с Божиите дела.

— С кои по-точно, с обирджийските ли? — попитах със същия тон.