Диамантен меч, дървен меч [bg]

Другите магове се зъбеха един на друг и продължаваха да се суетят край мястото на покушението. Сътворяваха някакви графични заклинания, от които пламваха в искри начертаните многоъгълници или плъзваше пушек с екзотична, не всякога приятна миризма. Тлъстият Фалдар грижливо чегърташе съсирената кръв на чудовището от калдъръма и я прибираше в кесийка. Реваз пък, кой знае защо, измерваше с крачки разстоянието от блокираната кръчма до мястото на схватката.

Сежес се приближи към Императора.

- Повелителю - вълшебницата спазваше външно етикета, - не се заблуждавайте. Инцидентът не е бил случаен. Става дума за зла умисъл. Покушение. Уважаемите ми колеги ще проучат подробностите, за което ще ви бъде изпратен доклад, естествено, но главното се вижда лесно. Имаме заговор, зад който стои вълшебник.

- Вълшебник? Не грешиш ли, почитаема Сежес? Къде другаде в държавата има вълшебници, които не са контролирани от Небесната дъга?

Намекът не се хареса на магьосницата.

- Чародеите от Дъгата са предани на Империята и Престола, всички до един! - сухо и хладно отсече тя. - Виновникът не е от нас. Имаше пробив в Силата... Някой се е възползвал от изтичането й. Целта му е да създаде смут и хаос в държавата. Затова, повелителю, вие се нуждаете от постоянна защита. Дъгата ще се погрижи за това. От този миг Императорът ще има постоянна свита, денем и нощем. Само магове могат да ви предпазят от непоправимото!

Императорът кимна. Късо и нервно. Нямаше смисъл да спори с кучката от Орден Лив. Прекалено добре и отдавна я познаваше, прекалено силно я мразеше. По-разумно ще е да не се препира. Ще изтърпи край себе си един магьосник, ала почне ли да възразява, тогава току виж...

- Най-малко четирима - студено рече Сежес, сякаш прочете мислите му.

- А сега ми се струва, че Императорът ще послуша съветът ми да се прибере в покоите си. Аз и Реваз ще ви съпровождаме.

Владетелят отново кимна. И дори намери сили да помисли: а, уви, тя има право..." А в следващия момент отново стегна волята си и съумя да потисне тиковете по лицето си, защото видя насреща една откровено самодоволна усмивка. Нямаше никакви съмнения - Сежес четеше мислите му. Четеше ги!

„Та нали е вълшебница... и моя наставница... тя знае кое е по-добро за мен... колкото и да не ми харесва все да ме съветват... съветите са мъдри... дано се науча сам да си давам такива... а дотогава е по-добре да слушам ордените... защото не ми мислят зло... нито лошо за Империята..."

- А смея ли да запитам, какво е търсел моят повелител в катакомбите? Що за детински риск? И още един въпрос бих искала да задам най-смирено на своя господар - откъде му е известен онзи вход към подземията? - очите на Сежес се втренчиха в неговите съвсем от близко, усещаше дишането й по устните си...

„Мръсница извратена..."

- Дръзки ли са въпросите на вярната ви слугиня, повелителю? -приближи се още два пръста магьосницата.