Диамантен меч, дървен меч [bg]

Императорът знаеше всичко това. И наум бе съгласен с неприятния извод, че е неуверен владетел. Тогава реши, че щом и без това е такъв...

Той се съсредоточи и отправи мислен зов към Гахлан. Старият магьосник бе превъзходен лечител... ала Императорът не можеше да му прости, нито да забрави за онова нещастно кутре. Не искаше да прощава.

Гахлан откликна на мига, сякаш беше свикнал да го търсят по никое време.

- Гахлан, имам нужда от помощта ти. Кер-Тинор е ранен. Идвай бързо, не е време за въпроси!

- Разбрах, повелителю - В беззвучния глас на вълшебника нямаше и капка почуда. - Усетих, че е станало нещо... Пресметнах мястото...

Веднага тръгвам, само да си взема торбата...

Бръмчене. Сух трясък, от земята бликна фонтан сини искри. Старият маг, облечен в семпъл оранжев плащ, пристъпи вън от облака синкав пламък. От рязкото му движение наметалото се развя.

Императорът забеляза отдолу скъпа пижама с влажни петна около слабините - от дъртака вонеше на млада, разгонена жена. На врата на магьосника издрънча сребърна верига, люшна се гербът на ордена му - чук и наковалня, пронизани (и така обединени в неделимо цяло) от прав меч.

Гахлан небрежно оправи наметалото. Позволи си само един кос и бърз поглед към останките на чудовището, след което се насочи към ранения с думите:

- Такааа... Непознат вид двуличник? Туй е работа за Сежес. Нашата хубавица всеки миг ще довтаса... Е, да видим сега тоз юнак какви ги е надробил...

Колкото и силна да бе омразата на Императора към маговете, тя не можеше да попречи на неволното му възхищение пред тяхното изкуство.

Стоеше и наблюдаваше действията на стареца, който коленичи край Волния и с едно решително движение оголи раната. След секунда в жестокия разрез в плътта се изсипа някакъв смрадлив илач от тъмно шишенце, което Гахлан с щракане на пръсти извика от кожената си торба. Кер-Тинор се разтресе и измуча през скованите от конвулсията челюсти.

- Щом стене, значи ще живее - невъзмутимо подхвърли магът. - Тъй, тъй, момко, червата са ти скъсани, червата. А туй хич не е добре, ама хич даже. Тъй че ще се наложи да те позакърпим, момче, червата...

Мърморейки си по този начин, Гахлан стремително капваше от едно шише, сипваше от друго, смесваше струите, пъдеше изпаренията на лекарствата над раната. Само Императорът от всички присъстващи имаше представа какво се крие зад тази уж старческа суетливост и празно бърборене.

Капка повече или по-малко от вълшебните еликсири означаваше смърт за пациента.

Всяко движение на мага бе тренирано до немислима и непостижима за обикновения смъртен прецизност. Поръсването на всеки илач се съпровождаше с мисловни заклинания, които насочваха лекарството точно там, където бе нужно. Камъкът от пръстена на Императора се затопли, усещаше се как тънко-тънко вибрира от сътворяваната в непосредствена близост магия. При това наистина сериозна магия.