Игра на духове [bg]

- Така ми се струва.

- Доверието е двустранно нещо. Аз ви повярвах, че няма да ме убиете в колата. Сега вие трябва да ми повярвате, че няма да ви убият зад тази врата.

- Е, погледнато от този ъгъл - обади се Ейнджъл, - майната ти.

Четиримата мъже, които ги бяха ескортирали дотук, стояха наредени около лексуса. Единият гледаше пистолета в ръката на Ейнджъл. Изражението му показваше, че това, което вижда, не му допада. Други оръжия към момента не се виждаха, но Паркър имаше чувството, че това няма да е задълго.

Филип сложи ръка на дръжката на вратата.

- Имаме само някои въпроси към вас - каза той.

- Имаме? - повтори Паркър въпросително.

- Аз и Майка - отвърна Филип. - Ще има и чай.

Той слезе от колата и зачака. Паркър се обърна към Ейнджъл и кимна. Ейнджъл залюля пистолета на пръста си, така че всички отвън да го видят, и го пусна внимателно на пода. Паркър, който не беше въоръжен, разтвори якето си, за да го претърсят, но никой не изяви желание.

- Е, щом ще има чай... - въздъхна Луис и се освободи от тежестта на глока.

Щом се приближиха, входната врата щракна и се отключи, въпреки че никой не държеше ключ. На месинговата табелка пишеше: „Агаве Асошиетс“. Беше чиста и лъскава, поне докато Ейнджъл не прокара пръст по нея и не остави мазна следа. Един от ескортиращия ги квартет веднага извади кърпичка от джоба си и почисти петното. Филип се спря на прага.

- Защо го направи? - попита той.

- Прекалено чиста беше - обясни Ейнджъл. - Не обичам прекалено чисти неща. Винаги крият нещо мръсно.

Филип помисли за секунда над това, но реши, че ще го остави за по-късно. Пред тях се откри малко фоайе и врата също от рисувано стъкло, макар да си личеше, че това е фолио, залепено върху дебела плоскост, която можеше да понесе взрив на граната, без да се пукне. Тя също се отвори безшумно към коридор със стени, облицовани до средата със стар махагон, а нагоре облепени със скъпи тапети в червено и златно и украсени с нещо като погребални маски - восъчни лица със затворени очи. В газените лампи, вградени на равни разстояния една от друга, трепкаха пламъчета. Подът беше постлан с кървавочервен вълнен килим, който беше толкова дебел, че някое по-дребно дете можеше да се изгуби между нишките му. В дъното на коридора имаше дървено стълбище, водещо към горния етаж. Картините на стените изобразяваха сцени от Провидънс от минали векове, патинирани от старост.

Филип задържа вратата, за да влязат, но никой от четиримата му придружители не ги последва, така че Паркър, Ейнджъл и Луис се озоваха сами с него в коридора. Усещаше се неприятна нотка на прах и пушек от дърва. В съчетание с характерната миризма на Филип тя напомняше на пожар в цветарски магазин и заедно със старовремското осветление, дебелия килим и особените тапети придаваше странна атмосфера на цялото място. Паркър имаше чувството, че погледът му се размива.