Игра на духове [bg]

Ейнджъл довърши бургера си и извади три шишенца с хапчета от джоба на якето си. Изтръска по две таблетки от всяко и ги глътна с малко вода. Паркър го наблюдаваше с повдигнати вежди.

- Доста хапчета са това - отбеляза той. - Да не си Бил Косби?

- Имам болки.

- Не се учудвам, като гледам шишенцата. Какви болки?

- Стига бе, човек...

- Какви болки?

- Във вътрешностите. Появяват се и изчезват. И главоболие.

- Ходи ли на лекар?

- Не, откраднах хапчетата.

На Ейнджъл му трябваше малко време, за да си даде сметка, че сарказмът е неуместен в случая. Немалко неща беше откраднал в живота си.

- Да - поправи се той. - Ходих на лекар.

Паркър се обърна към Луис, но не можа да улови погледа му.

- Има ли нещо, което трябва да знам? - попита той.

Настъпи неловко мълчание. Луис гледаше през прозореца. Ейнджъл въртеше подложката за бира върху масата. Накрая с осезаема неохота призна:

- Докторът каза, че трябва да си направя някои изследвания.

- И ти, разбира се, веднага си записа час.

Луис издаде звук като от изстрелване на отровна стреличка от тръба, но пак не каза нищо.

- Работя по въпроса - отвърна Ейнджъл.

- Как по-точно?

- Божичко, кога сме се оженили? Не виждам пръстен. Слушай какво, не обичам доктори, не обичам и болници.

- А обичаш ли да умираш? - обади се най-после Луис.

- Няма да умра.

- Да, щото си безсмъртен. Пише го в автобиографията ти, точно до „честен“ и „принципен“.

- Разваляте вечерта ми.

- Знаеш ли кое ще развали вечерта ти? - продължи Луис. - Да се гътнеш, защото те е било страх да си направиш изследвания. Слушай доктора.

- Добре! Хубаво! Минала е само седмица. Мислите ли, че ако умирам, една седмица е от значение?

- О, сега стана и интернист?

- Познавам тялото си.

- Аз познавам тялото ти и единственото, което ме учудва, е, че още е цяло и се държи.

Сервитьорката се приближи, привлечена от повишения тон. Беше петдесетинагодишна и ако не изглеждаше така, сякаш е видяла всичко на света, определено си личеше, че е видяла повече, отколкото ѝ се иска.

- Всичко наред ли е, момчета?

- Нашият приятел има някакви болежки - отвърна Паркър, - а не иска да си направи изследванията, които лекарят му е препоръчал.

- О, за бога...

Ейнджъл скръсти ръце и отпусна глава върху тях.

- И първият ми мъж беше така - рече сервитьорката. - Колкото и болен да беше, не щеше да иде на лекар.

- И какво стана е него? - попита Ейнджъл, без да вдига глава.

- Умря.

- Стига бе. От какво?

- Някой го застреля.

Отново настъпи мълчание.

- Може ли сметката? - попита Паркър.

- Естествено. - Тя потупа Ейнджъл по гърба. - Върви на лекар.

- Ходих. Така започна всичко.