Игра на духове [bg]

В другата половина на стаята имаше свободно стоящи библиотеки, а на стените висяха картини. Всички бяха пейзажи с изключение на портрета на мъж в реален размер, който гледаше отвисоко над втората камина - както в буквален, така и в преносен смисъл, доколкото можеше да се съди по изражението му.

Филип седна на един от фотьойлите до огъня, кръстоса крака и сплете пръсти върху скута си.

- Разгледайте спокойно - каза той. - Майка ще се присъедини всеки момент.

- Може би когато приключат с балсамирането ѝ - едва чуто изкоментира Ейнджъл.

Гласът му беше съвсем тих, но Паркър забеляза, че Филип реагира: с едва доловимо присвиване на очите и потрепване на устата, но и това стигаше. Паркър го познаваше от по-малко от час, но беше сигурен, че този човек е луд. Застана пред Ейнджъл, така че Филип да не вижда лицето му, и само с устни му каза: „Следи го“. Ейнджъл дори не си направи труда да кимне.

Паркър отиде до другия край на стаята и разгледа етажерките. Върху рафтовете бяха наредени подвързани архиви на различни правни и правителствени институции в щата от началото на деветнайсети век насам, но имаше и част, посветена на монографии за художници и каталози с творби, разделени по равно между модернисти от двайсети век и американски пейзажисти, от Ралф Ърл и Джон Тръмбул до Ендрю Уайът и Джорджия О’Кийф. Паркър беше забелязал поне един Уайът на стените, но повечето от имената на монографиите, като изключим Алфред Щиглиц и Джон Сингър Сарджънт, не му говореха нищо.

Пред втората камина, която също гореше, имаше две кожени канапета, обърнати едно срещу друго, няколко стола и малка масичка със сервиз за чай и поднос с малки курабийки от онези, които се взривяват като бомбичка с трохи, колчем някой се опита да ги отхапе.

Луис се приближи.

- Поне не ни излъга за чая - отбеляза той.

- Какво мислиш?

- Че няма да се опитат да ни убият.

- Защо?

- Нямаше да поднасят курабийки.

- Имаш право.

- А този Филип е луд.

- И аз май стигнах до това заключение. Интересно ми е да видя майка му.

- Да, бас ловя, че е голяма пушка. - Луис огледа картините на стените. - Бая пари има в тази стая, а Каспар Уеб е мъртъв. Мирише ми, че е умрял на долния етаж, и то по кофти начин.

- Има ли семейство?

- Не съм чувал.

Двамата се загледаха в портрета.

- Това той ли е? - попита Паркър.

Само беше чувал за Уеб. Ако съществуваха негови снимки, то той не беше попадал на такива.

- Виждал съм го само веднъж, и то отдавна. Но да, това е той.