Перфектният удар [bg]

Наближи набелязания магазин и още повече забави крачка. Подминавайки вратата, тя осъществи зрителен контакт с някого вътре, докосна брадичката си с пръст и кимна леко. Продължи до дъното на коридора и спря пред някакъв бутик. Погледна назад точно в мига, в който мъжът, на когото беше кимнала, излезе от магазина и с бърза крачка се насочи към нея.

Рийл веднага тръгна в обратната посока и зави по коридора, който водеше към тоалетните. Отвори вратата на помещението за семейства с малки деца и бързо затвори след себе си.

Влезе в една от кабинките, измъкна пистолета си и зачака. Не й харесваше да се блокира по този начин, но нямаше друг избор.

Външната врата се отвори няколко секунди по-късно. Тя надникна през открехнатата врата на кабинката.

— Заключи!

Човекът се подчини.

Рийл излезе навън с пистолет в ръка.

Мъжът вдигна глава да я погледне. Беше нисък, най-много метър и шейсет и пет и едва ли тежеше повече от шейсет килограма. Във физическо отношение нямаше никакви шансове срещу нея, дори и без пистолета. Но тя не беше дошла за ръкопашен бой, а за информация.

Името на мъжа беше Майкъл Джофри. Работеше в „ГеймСтоп“ — един от магазините за видеоигри в търговския център. Беше изключителен геймър и обичаше тръпката на състезанието. Беше прехвърлил четирийсет, но в това отношение си беше останал тийнейджър. Носеше тениска с надпис „Денят на Страшния съд“.

Някога този човек беше шпионин. Умееше да говори почти без да мърда устните си, и беше в състояние да продаде пясък на умиращ от жажда в пустинята. Но вече не се занимаваше с това и бе доволен, че се грижи само за себе си.

И за Джесика Рийл. Защото Рийл му беше спасила живота, при това не веднъж, а два пъти.

Той беше нейната златна карта. Една от малкото, които тя притежаваше.

Джофри погледна пистолета в ръката й и поклати глава.

— Нещата май са сериозни, а?

— Че кога не са били? — отвърна тя.

— Нямаше да те позная, ако не беше вирнала брадичка по твоя си начин — отбеляза Джофри и очите му пробягаха по лицето й. — Хубава пластика между другото. Майсторска работа.

— Когато се оставиш някой да те реже, гледай да бъде най-добрият.

— Чух, че Гелдър и още един са мъртви.

— Точно така.

— Твоя работа, нали? — подхвърли Джофри, но по физиономията му пролича, че не очаква отговор. — Какво мога да направя за теб, Джес?

Рийл прибра пистолета и се облегна на мивката.

— Трябва ми информация.

— Появата ти тук е голям риск.

— Не толкова голям, колкото преди три години. Доста време си извън играта, Майк. Дори охраната ти вече я няма. Сама се уверих. Доколкото ми е известно, ситуацията е такава от шест месеца.

Джофри скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на вратата.

— Е, още се чувствам малко разголен навън — призна той. — Но явно вече са разбрали, че наистина съм се оттеглил и си гледам само геймърството. Тоест нямам нужда от охрана. За каква информация става въпрос?