Александрийската връзка [bg]

Странно чувство на спокоен фатализъм обзе Малоун. Правилото, което всички в разузнаването уважаваха, бе: не си играй с израелците. Малоун бе пренебрегнал тази мъдрост, оставяйки Мосад да повярват, че Хаддад е загинал от взрива в онова кафене. Сега вече знаеше, че знаят. Лий Дюрант му бе казал, че израелците са полудели, но не бе споменал, че скривалището на Хаддад е разкрито. Иначе никога нямаше да позволи на Пам да го придружи.

— Определено трябва да си заключвате вратата — заяви мъжът. — Могат да влязат всякакви хора.

— Имате ли си име? — попита Малоун.

— Наричайте ме Адам. А това е Ева.

— Интересни псевдоними за израелски наемни убийци.

— Какво искаш да кажеш? — попита Пам. — Как така убийци?

Малоун я погледна право в очите.

— Дошли са да довършат започнатото преди пет години. — Обърна се към Хаддад, който не проявяваше и сянка от страх. — Какво толкова искат да унищожат?

— Истината — отговори Хаддад.

— Въобще не ме интересува — отбеляза Адам. — Политиката не ме засяга. Аз съм наемник. Получавам нареждания да ликвидирам. Предполагам, че ме разбирате, Малоун. И вие сте били в този бизнес.

Да, той разбираше, но не и Пам.

— Всички сте полудели — заяви тя. — Говорите за убийства, сякаш са част от работата ви.

— Всъщност — вметна Адам — точно това ми е работата.

Когато бе започнал в проект „Магелан“, Малоун бе научил, че в много случаи оцеляването зависи от решението кога да замълчиш и кога да действаш. Сега той се взря в своя отдавнашен приятел, стар боец. Хаддад знаеше, че е дошло време да избира.

— Съжалявам — прошепна Малоун.

— Аз също, Котън. Но вече направих своя избор, когато се обадих по телефона.

Правилно ли бе чул?

— Обадил си се по телефона?

— Веднъж доста отдавна, а наскоро — още два пъти. До Западния бряг.

— Това е глупаво, Джордж.

— Може би. Но знаех, че ще дойдеш.

— Хубаво е, че ти поне си знаел, защото аз нямах и представа.

Погледът на Хаддад се втвърди.

— От теб научих много. Помня всичките ти уроци и допреди няколко дни строго се придържах към тях. Дори и към съвета как да опазиш онова, което действително си струва. — Гласът му бе станал равен и монотонен.

— Трябваше да се обадиш първо на мен.

Хаддад поклати глава.

— Дължах го на Пазителя, когото застрелях.

— Какво противоречие — намеси се Адам. — Палестинец с чувство за чест.

— И израелец, който убива — каза Хаддад. — Но всички сме такива, каквито сме.

Малоун мислено прехвърляше вариантите. Трябваше да направи нещо и Хаддад явно долавяше мислите му.