Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 180
Перейти на страницу:

Боряна се засмя звънко.

— Ееее, Пете, ама много филми гледаш. Това го има само в измислените истории, за да е по-интересно. Можеш да се досетиш, че знанието в древността не е било достъпно за всички.

— Нали помниш какво каза професорът? Онова, че писмеността е била привилегия само на жреческото съсловие?

Петър кимна.

— Ами за какво им е да правят по-засукани шифри и кодировки? Кой би разбрал записаното, ако не може да чете? Представяш ли си как са изглеждали жреците в очите на обикновените хора, щом са могли да възпроизведат думи от някакви чертички.

Тя го погледна, все още усмихната, и продължи:

— Нормално е да грешиш, защото правиш несъзнателен паралел със съвременното възприятие за писмеността. Като даденост. В онези години е била свещено тайнство. Едва по-късно, чак когато записаната информация става общодостъпна, се развиват разните там начини за скрити послания. Тук говорим за време, в което дори Египетската цивилизация е била млада.

* * *

— Всичко ли е у теб? — гласът звучеше съвсем ясно въпреки огромното разстояние, което делеше възрастния мъж — отново по риза с навити ръкави, само че този път синя — и събеседника му от другата страна на океана.

— Да — потвърди той. — Каничката и ритонът.

— Чудесно, справяш се просто чудесно, Виктор.

— Благодаря. Ще ми трябва достъп до архива, за да продължа. Документите показаха ли нещо?

— Има известен напредък — отвърна гласът. — Направи каквото е необходимо, имаш съгласието ми.

— Много добре.

— Трябва да побързаш, не разполагам с много време — спокойно каза мъжът отсреща.

— Разбирам — потвърди Виктор и линията прекъсна.

* * *

— Схващаш ли, фреските и стенописите обикновено изобразяват митични сцени от живота на божества или важни моменти от живота на човека, който е погребан — ако са част от погребална камера…

— Онзи храм не беше гробница — заяви Петър, докато минаваше на трета скорост.

— Не, нито пък изображенията имаха някаква връзка с митологията. Е, поне не в онзи вид, в който я познаваме.

— Какво са тогава?

Боряна се загледа напред и несъзнателно завъртя кичур руса коса около пръста си.

— Не знам точно, на пръв поглед наистина приличат на илюстрация на ритуал за посвещаване в Кабирските мистерии, но…

— Но какво? — попита Петър, без да отклонява поглед от пътя.

— Ами не видя ли, че изображенията бяха буквални? Имаше изрисуван проход навън и ние го намерихме.

— Да, какво те притеснява?

— Метафорите не се връзват, символиката липсва — отговори Боряна.

Седя неподвижно известно време, докато несъзнателно триеше бузата си с ръка. Накрая каза замислено:

— Приличат на… хм, инструкция. Изрисувана, а не написана.

— За да не стават грешки — допълни Петър.

* * *

Сградата на Регионалния исторически музей в Русе бе стара, с жълтеникава, порутена от годините фасада, въпреки че в нея все още се таеше величието на възрожденската архитектура. Открит през 1904 година, музеят бе издържал проверката на времето без особени сътресения. За съжаление обаче, годините на финансов колапс, в който бе потънала държавата по време на прехода, се отразяваха най-видимо върху носителите на интелектуално развитие — онези, които не бяха сред челните приоритети за оцеляването на нацията. Музеите се издържаха от общините, а когато бюджетът бе толкова натоварен, че едва стигаше за покриване на първостепенни разходи като заплати и сметки за електричество, външният вид на сградите бе оставен на заден план.

Управителят на музея бе сравнително млад човек, навярно не по-възрастен от тридесет и пет — тридесет и шест годишен, макар и липсата на всякаква грижа към външността му да го състаряваше значително. Оредели кичури коса стърчаха във всички посоки, а набола остра брада хвърляше сенки върху и без това изпитите бузи. Висок и слаб, с очила с тънки рамки на върха на дълъг нос, той чудесно се вписваше в образа на учен, заровен в бумаги.

Георги Божанов познаваше Боряна от института, където бяха работили заедно по няколко проекта, и я ценеше като професионалист и приятел. Беше неин ментор по това време и някак успя да развие усещането за неин съветник и закрилник. Затова, когато почука на вратата на кабинета му, придружена от мъжа, който се представи като Петър, на лицето му цъфна широка открита усмивка.

— Боряна! — скочи на крака. — Какво правиш тук? Толкова се радвам да те видя!

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)