![Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/4/sveshcheniyat-mech-bg-download.jpg)
Свещеният меч [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #7
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-311-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:
— Хайде, вдигни най-после, за бога! — промърмори той, но отново не получи отговор.
Имаше само едно решение. Трябваше да стигне до Корнуол, и то бързо. Той отиде до масичката в антрето, взе ключовете от маздата на Микаела и излезе на студа. После се отправи по декоративната каменна пътека към двойния гараж. С дистанционното, закачено на връзката ключове, отвори вратата на гаража и отвътре се показа издължената предница на спортното купе.
Бен кимна одобрително. Не беше мазерати, но щеше да измине разстоянието от около триста и петдесет километра до югозападния край на Англия доста по-бързо, отколкото „Льо Крок“ изобщо би могъл да мечтае.
Той влезе обратно в къщата и започна да събира багажа си. Реши да вземе и лаптопа на Саймън. Макар че информацията в него беше недостъпна, Бен в никакъв случай не искаше да го оставя в ръцете на онези престъпници, ако случайно им хрумнеше да се върнат. Реши, че двуцевната пушка може да му свърши добра работа. Сгъна приклада й и я намести в пътната си чанта. Кучето го наблюдаваше подозрително отстрани.
— Май и на теб ти се идва, а? — попита Бен. — Къде иначе ще отидеш?
Тъкмо щеше да отвори вратата, преметнал чантата си през рамо, когато телефонът му иззвъня. Беше Дарси Кейн.
— Как са лошите? — попита Бен.
— Насрали са се от страх — отвърна тя. — А твоите?
— Кое те кара да предположиш, че се занимавам с лоши хора?
— Хммм. Имам чувството, че си намислил нещо.
— Това пък откъде ти хрумна? Успя ли да направиш справката?
— Разбира се. Но резултатът няма да ти хареса. Номерът се оказа фалшив. Колата не е регистрирана.
— Провери ли навсякъде?
— На повече места, отколкото можеш да си представиш. Познаваш ме добре.
— По дяволите! — промърмори ядосано той. Работата беше ясна.
— Стига, Хоуп! Определено си намислил нещо, не ме будалкай!
— В никакъв случай — каза Бен и се наведе, за да скрие незаконния си товар зад шофьорската седалка на маздата. Ако полицията го спипаше със съдържанието на тази чанта, пет години не му мърдаха.
— Значи довечера си свободен. Обичаш ли италианска кухня? Ще те накарам да се почувстваш като в Рим.
— Някой друг път, Дарси. Благодаря ти за информацията.
— Мръсно копеле!
22
Според информацията на Рекс О’Нийл лиърджетът бе кацнал на неаполското летище преди четирийсет и две минути. Едномоторната чесна — един от няколкото леки самолета, предоставени от „Тримбъл Груп“, за да превозва хора между Капри и континента — трябваше да пристигне всеки момент. Встрани от пистата чакаха две коли: мерцедес лимузина и ауди с мощен двигател, и двете черни. Пенроуз Лукас държеше целият му автопарк да бъде черен и от „Тримбъл Груп“ с готовност бяха изпълнили желанието му.
В мерцедеса имаше шумоизолираща стъклена преграда, която отделяше шофьора от просторния заден салон, където се бяха разположили Лукас и О’Нийл. Пенроуз протегна крака напред. Той не просто седеше на удобната велурена седалка, а се беше излегнал на нея, сякаш искаше да я заеме цялата. Допирът на хладната мека кожа го караше да се чувства важен и всемогъщ.
Пенроуз тръпнеше в напрегнато очакване още от сутринта, когато бе видял репортажа в интернет, потвърдил трагичната и ненавременна смърт на преподобния Саймън Аръндел и неговата любима съпруга в Англия предишната вечер. Новината почти го бе накарала да забрави изключителното разочарование, което бе изпитал миналия ден, след като Уесли Холанд някак бе успял да се измъкне от екипа, изпратен в Америка, за да го неутрализира. Е, какво пък. Бягството на Холанд просто беше временно неудобство, не краят на света.
А в този момент Пенроуз беше още по-великодушен, защото предвкусваше с наслада завръщането на екипа му от Англия. Нямаше търпение да огледа лично предметите, намерени в дома на обекта.
Първо Лалик. Пенроуз беше особено доволен от начина, по който го ликвидираха. После Аръндел. Като цяло, планът се изпълняваше превъзходно. Не след дълго щяха да пипнат Холанд и да отстранят окончателно тройката. Най-сетне проклетият меч щеше да попадне в ръцете на Пенроуз, за да бъде претопен и изтрит от лицето на земята, преди светът изобщо да научи за него. И тогава той можеше да приведе в изпълнение великите си планове. От „Тримбъл Груп“ нямаше да останат разочаровани.
Рекс О’Нийл седеше мълчаливо на ръба на отсрещната седалка и наблюдаваше своя така наречен шеф, докато мислено предъвкваше тайното си неодобрение към него. Още от самото начало О’Нийл не одобряваше начина, по който бяха постъпили с Лалик, и с времето изпитваше все по-големи съмнения относно развитието на нещата. Лукас действаше прекалено прибързано. Но О’Нийл не можеше да му възрази. Беше получил заповеди и трябваше да ги изпълнява.