Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Свещеният меч [bg]
Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Свещеният меч [bg]

Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:

Древен меч. Отдавна пазена тайна. И един мъж, който ще разплете мистерията. Бен Хоуп се завръща в Англия за откриването на концертна зала в Лангтън Хол – музикалната академия, създадена от покойната му съпруга. На официалното събитие бившият майор от британските специални части се среща с преподобния Саймън Аръндел и жена му Микаела, негови стари приятели от студентските години. Бен усеща, че нещо тревожи свещеника, и скоро разбира за тайния му изследователски проект, свързан с мистериозен свещен меч. Преди обаче да успее да научи повече, Саймън и Микаела загиват в ужасяваща автомобилна катастрофа. Убеден, че смъртта им не е инцидент, Бен кръстосва Великобритания, Франция, Израел и Америка с надеждата да стигне до истината за свещения меч. По следите му тръгват безскрупулните агенти на секретна организация, която няма да се спре пред нищо, за да се добере до древната реликва. В хода на разследването Бен разкрива тайни, способни не само да разклатят основите на християнския свят, но и да хвърлят напълно нова светлина върху собственото му минало… Експлозивен трилър от един истински майстор в жанра.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 133
Перейти на страницу:

— В момента съм на бюрото си — заяви Дарси — и си мисля за теб.

— Представям си те.

Тя се засмя.

— И харесва ли ти това, което си представяш?

— Кобурът под мишницата приятно допълва цвета на очите ти.

— Ах ти, подъл ласкателю! Още ли се криеш вдън земя?

— Всъщност се намирам в Обединеното кралство. Точно в момента съм спрял на един крайпътен паркинг в Оксфордшър. Питам се дали би ми направила малка услуга.

— Интересно. Искаш да отменя всичките си други ангажименти, за да вечерям с теб? У дома, в осем?

— Лондон не ми е на път сега, Дарси. По-скоро се надявах, че ще откриеш собственика на един автомобил по регистрацията му.

— Знаех си, че звучи твърде хубаво, за да е истина. Какъв мръсник си само!

За пръв път след катастрофата от предишната нощ Бен се усмихна.

— Винаги си била майсторка на комплиментите.

— Нали разбираш, че да молиш висш служител на Агенцията за борба с тежката организирана престъпност да проверява автомобилни регистрации е все едно да изпратиш командоси, за да свалят котка от дърво?

— Моля те за приятелска услуга.

— Да не говорим, че е незаконно. Ти какво, искаш да ми навлечеш неприятности ли?

— Не бих си помислил такова нещо.

— Тъкмо от това се страхувам. — Тя помълча и добави: — Е, добре. Но ще те накарам да си платиш прескъпо.

— Не съм и очаквал друго — каза той. — Готова ли си да пишеш? Става дума за тъмносиньо беемве седемстотин и четирийсет, седан. — Той й продиктува регистрационния номер от писмото до застрахователя.

— Записах. — Дарси му го прочете за проверка.

— Кога ще имаш отговор?

— В момента се занимавам с едни лоши хора…

— Това не би трябвало да ти отнеме много време.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

— Не си напрягай мозъка излишно.

— Кой друг би си напрегнал мозъка заради теб, Бен? Е, добре, нужен ми е около час.

След като се върна в къщата на свещеника, Бен постави флашкартата от фотоапарата на Петра в лаптопа на Саймън и отвори папката. Екранът се изпълни с умалени изображения на всичките й осемдесет и седем снимки. Той превъртя надолу и стигна до онези от ресторанта. Повечето бяха напълно безполезни, тъй като показваха голи стени и части от мебелировката. Но последната снимка бе направена под правилния ъгъл и разкриваше пространството около бара.

Там се виждаше собственикът на беемвето, седнал на едно от високите столчета, с чаша безалкохолно питие пред себе си.

Бен увеличи изображението. Беше с добро качество, достатъчно ясно, за да улови чертите на мъжа. Той бе около трийсет и пет годишен, с кестенява коса, продълговато, изпито лице и белег над едната вежда. Макар че не можеше да се прецени със сигурност от ъгъла на заснемане, мъжът сякаш седеше с лице към масата, където Бен бе вечерял със семейство Аръндел.

Това само по себе си не доказваше нищо, но докато разучаваше чертите на непознатия и острия му поглед, фиксиран в някаква точка извън кадъра, Бен все повече се убеждаваше, че той бе избрал нарочно тази позиция, за да наблюдава Саймън и Микаела. Следователно ги бе проследил до „Старата мелница“.

Бен се опита да възстанови последователността на събитията. Непознатият пристига с беемвето, заема място на бара и започва да проявява необичайно внимание към тримата в ресторанта. После Петра Норингтън излиза и се качва в колата си, след което дава на заден ход и удря фара на беемвето. Възниква скандал, който мъжът държи да прекрати мигновено. Малко след това той се измъква незабелязано. Когато семейство Аръндел и гостът им плащат сметката и си тръгват към къщи, беемвето вече го няма на паркинга. Минути по-късно един голям автомобил със счупен преден фар е забелязан да се отдалечава с бясна скорост от мястото на фаталната катастрофа.

Бен не можеше да заглуши инстинктите си: мъжът от снимката бе същият, който бе изблъскал колата на Саймън и Микаела от шосето. Нищо чудно да беше и един от двамата, проникнали с взлом в къщата на викария. Или поне техен съучастник.

Въпросът беше: за кого работеха тези хора?

Бен включи лазерния принтер в кабинета на Саймън, отпечата увеличената снимка от бара, сгъна я на четири и я пъхна във вътрешния джоб на якето си. После се опита още веднъж да набере номера на Джуд.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)