Свещеният меч [bg]

Никъде не се споменаваше за личните подбуди на Пенроуз. Планът съдържаше само набор от ясни инструкции. Другото не влизаше в работата на Кътър — не му се плащаше за това.

Всъщност заплащането беше следващата точка от дневния ред.

— Ще ви струва много пари — каза Кътър, след като разгледа плана.

— Парите са лесната част — отвърна Пенроуз.

Беше чул тази реплика в един филм. Той бутна куфара под масата към Кътър. Сега вече наистина се чувстваше като гангстер. От усещането за власт му се виеше свят.

Кътър отвори куфарчето. Лицето му беше все така безизразно, докато сивите му очи проверяваха съдържанието. Затвори капака, сложи куфарчето на пейката до себе си и трийсет хиляди вече бяха сменили собственика си.

— Ще ги приема като капаро — заяви той.

Пенроуз не възрази.

— Мик спомена, че вземате по шестстотин лири на ден.

— Шестстотин и петдесет. На човек.

Пенроуз изобщо не направи опит да се пазари за цената.

— Ще ми трябват поне десетина мъже, като за всеки искам лична гаранция от вас. Предполагам, че можете да им осигурите необходимото оборудване?

— Цената включва пълно снаряжение. За превоза отговаряте вие.

— Няма проблем. Ще имате на разположение частен самолет с голям обсег на действие, както и всякакви нужни автомобили.

— Звучи приемливо. А какви са условията на настаняване?

— Луксозни. Не смятам, че ще бъдете разочаровани. Нито пък от допълнителните… придобивки, които ще получите. — Пенроуз бе помислил и за тях. Държеше неговата лична армия да му бъде предана. — Ако всичко се развие добре, ще ви предложа по-дългосрочен договор. Сегашната мисия е само началото.

Очите на Кътър проблеснаха. Дори той не бе в състояние да остане напълно безразличен към подобна перспектива.

— И още нещо. Планът трябва да се осъществи възможно най-бързо. Екипът ви ще бъде ли на разположение достатъчно скоро?

— Ние вече сме на разположение — отвърна Кътър.