Заподозрян № 1 [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Детективска агенция Private #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Ентусиаст
ISBN: 978-619-164-075-1
Переводчик: Деница Каракушева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Заподозрян № 1 [bg]». Краткое содержание книги:

Бившият морски пехотинец Джак Морган е начело на най-могъщата детективска агенция в света. Агентите на Private са най-обиграните, най-бързите и разполагат с най-новото технологично оборудване, за да решават заплетените си случаи, в които винаги са замесени влиятелни и известни личности. Нещата стават изключително лични, когато бивша любовница на Джак е открита мъртва в неговото легло и той е обявен за заподозрян № 1. По време на полицейското разследване срещу него Морган е по петите на мафиотска група, откраднала наркотици на стойност 30 милиона долара, а красивата управителка на луксозен хотел го убеждава, че той единствен е способен да открие кой стои зад поредицата от мистериозни убийства в нейните хотели. Докато Морган се бори за живота си, а един от най-доверените му хора заплашва да напусне агенцията, той осъзнава, че се е изправил срещу най-умния и силен противник, който някога е срещал. С още по-напрегнато действие, заплетени сюжетни линии и невероятни обрати „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ е един от най-добрите романи на „краля на трилъра“ Джеймс Патерсън.

Перейти на страницу:

Настана тишина и тогава съдия Кофин сведе поглед към мен.

— Господин Морган, имате ли намерение да бягате?

— Не, Ваша чест.

— Добре. Имаме си работа с необичайна ситуация, тъй като господин Морган е почтен гражданин, който се е обадил на полицията, за да съобщи за престъплението. Въпреки това има особени обстоятелства.

Съдията се почеса по брадичката. Цялото внимание в залата беше насочено към него.

— Има прецедент — Мейър срещу Спиноготи.

Савино изглеждаше объркан:

— Това не е ли случай на похищение, Ваша чест?

— Право в целта, господин Савино. Жертвата е била бременна. Господин Кейн, искам самолетът на господин Морган да бъде спрян от движение и заключен, за да не може да бъде помръднат. Господин Морган, ще предадете разрешителното си за пилотиране и това за носене на оръжие, а също така и паспорта си. Щом тези условия бъдат изпълнени, намерете поръчител за гаранцията, който да даде двайсет милиона долара, и сте свободен.

После удари чукчето.

Съдебният пристав извика следващия случай.

— Не се тревожи, Джак. Заемам се. Утре ще си бъдеш у дома — каза ми Кейн.

Дали беше прав? Или просто ми даваше фалшива надежда?

Служител на реда застана до мен. Той хвана ръката ми и двамата излязохме от съдебната зала през задната врата. Малко преди вратата да се затвори, се обърнах. Надявах се да зърна Джъстийн, но вместо това видях Феско.

Седеше заедно с Тенди, Зиглър и Еди Савино. От погледите, които ми хвърляха, разбрах, че говорят за мен.

Не би било грешно да предположа, че обвинението беше разочаровано, че мога да изляза от затвора под гаранция.

Вкараха ме в килията зад съдебната зала, където отново бях закопчан заедно с трима други мъже. Потях се мълчаливо в продължение на шест часа, а после ни върнаха в мъжкия затвор, където ме натикаха в килията ми.

Имахме нов съкилийник.

Още един бъбривец.

Казваше се Винсънт и изглеждаше така, сякаш е спал в някоя канавка. Бързо влезе в ритъм и ми разказа за онова, което наричаше „почти престъпна непропорционалност в бизнеса с недвижими имоти“, която ще се уравновеси най-рано през 2015 година. Говореше за бумърите и за натиска, който налагат на всичко, свързано с икономиката и съвременните правителствени програми. Нямало да видим пазар на бикове, докато не почнем да носим ортопедични обувки.

Беше запазил чувството си за хумор. Това беше достойно за възхищение.

— Във финансовия сектор ли работите? — попитах учтиво.

— Шофирам.

— Шофирате ли?

— Карам такси. Не платих няколко глоби за нарушения. Затова ме вкараха. Можете ли да си представите?

— Съжалявам да го чуя.

— Когато излезем оттук, и ако някога ви потрябва такси, просто запомнете — 1-800-ВИК.

— Разбира се. Ще го запомня.

Сетих се за Джъстийн и за начина, по който ме беше погледнала в съдебната зала. Бях усетил болката и дълбокото й разочарование. Представих си как съм легнал с нея на прохладни чаршафи в огромно легло.

Рано на следващата сутрин първият звук, който чух, беше пращящият високоговорител, оглушителният глас от който отекваше в затворническите отделения.

Този път името ми беше извикано.

Кейн ме чакаше от страната на свободата зад телената ограда. Обгърна ме с ръка и ме преведе бързо през кипящата от недоволство тълпа от колоездачи и криминални типове пред затвора.

Колата ни очакваше. Алдо изскочи от шофьорската седалка и побърза да ми отвори задната врата.

— Добре ли си, Джак?

— Не по-зле, отколкото ако ме беше блъснала кола и после си бях отспал два-три дни в канавка за отпадни води — отвърнах.

— Човече, това не е добре — ухили се Алдо. — Но вече си те прибрахме. Слушай, оставил съм ти кафе отзад.

Нима наистина бяха минали само пет дни, откакто Алдо ме беше взел от летището и ме беше закарал вкъщи? Имах чувството, че са минали поне десет години.

Кейн седна на задната седалка до мен и мерцедесът се вля в потока на движение.

— Искам да минем през къщи да се преоблека.

— По-добре ще е да отидем в хотела, Джак. Махнаха полицейската лента пред къщата ти само преди час. Никой не е влизал да почисти. Коуди занесе някои дрехи в хотела.

Кимнах, след като си помислих за просмуканото ми с кръв легло. И за къщата, която беше завинаги обагрена в червено от нея.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?