Смъртоносни xopa [bg]
- Автор: Локк Джон
- Серия: Донован Крийд #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 9786191710058
- Переводчик: Haдя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни xopa [bg]». Краткое содержание книги:
За малко да ме просълзи, честно.
После заговори за белия ван и показа на националната си аудитория снимка на него. Каза, че полицията в цялата страна работела по тази следа, но и в това отношение помощ от обществото ще им е добре дошла. Накрая от името на агентите на ФБР и всички пазители на закона Кортни обеща, че похитителите ще бъдат открити и изправени пред правосъдието. За финал отправи специално предупреждение:
„Ако някой има информация относно двамата бивши съветски агенти, моля да се обади на горещата линия на ФБР...“
Телефонът ми отново завибрира и аз отговорих.
- Крийд, ти нечестиви кучи сине, къде дяна трупа?!
Човекът, когото познавах само като Дарвин, едва бе започнал да ми крещи. Каза ми какъв труд им струвало да фалшифицират снимките и да пуснат легендата за измислените заподозрени руснаци. Дарвин ме нарече тъп, безотговорен и ми изреди още куп епитети, които биха наранили чувствата ми, ако не бях наясно за неделикатната му природа. Така че докато се разтоварваше, аз си пийвах от бърбъна и го чаках да пристъпи към темата, което той в крайна сметка успя да направи.
- Искам да знам поръчителя ти, защото който и да е той, успя да накара системата ни за национална отбрана да забуксува. И не ми разправяй, че е Сал Бонадело, човек, според когото софтуер означава ангорски пуловер. - Дарвин замълча, но само за миг. После добави: - Чакам.
- Не мога да ти дам име - отвърнах.
- Не можеш или не искаш?
- Не мога. Но пък хубавото е, че знам как да бъде издирено.
- Крийд, чуй ме. Сума глупости натвори през годините, пред които съм си затварял очите, защото досега ползата от теб беше по-голяма от поразиите ти. Ала това вече е прекалено. Не можем да допуснем хакер в системите ни за национална отбрана, нито да позволим ти и хората ти да си разигравате коня и да приемате мокри поръчки от престъпници - изръмжа той. - Как успя да ги надробиш такива? Не, не си прави труд да ми отговаряш. Друго ми кажи: какво мислиш да правиш по въпроса?
- Ще разговарям с едно разсърдено джудже.
- Какво? Ти ненормален ли си? Да не се опитваш да ми кажеш, че джудже те е наело да убиеш жената на доктора?
- Мъничък човек - коригирах се. - Така предпочитат да ги наричат: малки хора.
- Аз пък предпочитам „Виагра“ и чифт хубави цици, ама засега с друг чифт трябва да се оправям - ти и Кали.
- Да - рекох.
- Какво да?
- Да, джудже ме нае да убия Моника Чайлдърс, но не съм сигурен, че е мъртва.
- Лесно е да разберем: ти уби ли я или не?
- Убихме я, но оставихме трупа ѝ. А сега го няма.
- Чакай - каза Дарвин. - Може би трябва да докарам римски войници да отместят камъка от гробницата.
- Слушай, инжектирах я с цяла спринцовка БТ. Според мен някой е стигнал до нея достатъчно бързо, за да ѝ даде антидот. Мисля, че затова Виктор е контролирал сателита, за да организира екип да я прибере веднага след като сме си тръгнали.
- Виктор? Кой е Виктор? Джуджето?
- Малкият човек.
- Дай да се изясним. - Дарвин замълча на другия край на линията. - Получаваш поръчка от разсърдено джудже да убиеш съпругата на виден хирург, ала тя е спасена и после похитена от други хора, които работят за същото това джудже. Това ли ми казваш?
- Изречено на глас от теб звучи глупаво.
Тогава той изрече със суров глас:
- Убий я отново, Крийд.
- Добре.
- Защото иначе тя ще може да те идентифицира.
- Добре.
- Убий джуджето.
- Това няма как да направя?
- Защо не, по дяволите?
- Първо, не знам със сигурност дали той е хакерът. Второ, ако той не е хакерът, а аз го убия, никога няма да успея да открия истинския хакер. Трето, влязъл съм в договорни отношения с него.
- Ще влезеш в чамов сандък, ако не прекратиш тези хакерски занимания.
- Ще ги прекратя.
- И не забравяй да убиеш Моника Чайлдърс.
- Ако допуснем, че е още жива.
- Не допускай нищо, просто я убий.
- Дадено.
- Дръж ме в течение. Не искам пак аз да ти звъня при свършен факт.
- Ясно.
- О, я вземи млъкни. - Той ми затвори.
25.
Аз съм колекционер на време.
Колекционерите на време са хора, които съхраняват специални моменти в паметта си. Умелият колекционер на време може да замрази всички компоненти на дадено събитие - дата, настроение, час, температура, осветление, гледки, звуци, миризми, ветреца - всичко. После паркираме тази информация в някое ъгълче на мозъка си и я събуждаме когато си пожелаем. Все едно да отвориш капсула на времето години след събитието и да позволиш на всички прекрасни спомени да се изсипят навън.