9-те слънца [bg]

Леони мълчеше очаквателно.

— Или е оттук и бяга у дома.

— Защо ще се прибира у дома? — попита Леони. — Скрил се е много добре. Наистина много добре. Ако е избягал от тук, значи тук го издирват. Поема огромен риск.

— Вероятно има семейство, което иска да прибере и да защити. Или иска да се сбогува с тях, ако смята да изчезне.

— Предполагам, че щом е живял под прикритие в Холандия, вече е изчезвал веднъж.

Гласът й прозвуча изтощено. Не биваше да позволяваме убийственият коктейл от безсъние и емоционално напрежение да ни изкара от релсите.

— Ако вече се е скрил, защо ще се връща у дома? Изглежда ми по-голям риск, отколкото си струва да поеме.

Свих рамене.

— Чувал съм как защитени свидетели се прибират в родните си места. Просто се изморяват да живеят в лъжа.

— Моите клиенти не се връщат. Скрия ли ги, остават скрити.

Не знам какво ме прихвана.

— Браво. Укриваш престъпници и убийци. Измет, която „Новем солес“ иска да опази. Браво.

— Нямаш никаква представа какво правя и на кого помагам.

— Ами кажи ми!

Леони знаеше повече за мен, отколкото аз — за нея. И кого трябваше да виня?

Тя повдигна вежди и отпи дълга глътка от кафето, за да остави напрежението да се разсее. Порицах се мислено, че я провокирам. Сега имах нужда от нея; нравствените поучения трябваше да почакат.

— Ако е от Ню Йорк, кръгът от възможности се стеснява значително.

Приведох се напред и се взрях в екрана на компютъра й. Разгледах чатрума и отделните колонки с коментари, маркиращи различни разговори.

— Какъв е този сайт?

— „Даркхенд“. Хакерски форум.

Тя започна да пише.

— Така научих кой е Джън Мин. Намерих хакери с отворени задни вратички към системите, до които ми трябваше достъп. Между другото, времето им се заплаща.

— Колко?

— Ще изпереш малко пари за тях. И двамата са китайци. Искат да прехвърлят около петдесет хиляди долара в американски сметки. Ти ще им помогнеш.

— Как по-точно?

— През бара ти в Лас Вегас.

Знаеше за бар „Каньон“. Не само че там съм се срещал с Ана, но и че го притежавам.

— Твоите приятелчета няма да перат мръсните си хакерски пари през моя бар.

Бог знае как са спечелени. Пари в брой от банкомати с пробита защита или от компании, плащали, за да не блокират сайтовете им… Леони ме въвличаше в нови престъпления. Гневът ми сякаш я развесели.

— Не можеш да откажеш. Сделката е сключена. Заради децата.

Тя, разбира се, беше абсолютно права. „Заради децата“ — двете най-могъщи думи в езика. Добре, помислих си. По-късно ще разрешавам този проблем.

— Не давай обещания, които не можеш да спазиш.

— Искаш ли да намерим това момче или не? — стана тя. Очите й блестяха разярено. — Ще правиш каквото ти казвам. Няма да спорим!

— Успокой се — казах. — Имам право да знам когато замесваш мен и бизнеса ми в престъпна дейност.