9-те слънца [bg]

Той излезе от кабинката и се погледна бързешком в огледалото. Не биваше да намества или да вади подплънките. Приличаше на Джак Мин, но не точно, и ако беше в списъка с издирвани лица в САЩ, щеше донякъде да заблуди биометричния скенер. Носеше бяла риза, джинси и гуменки и не биеше на очи.

На летището в Брюксел не му създадоха неприятности. Стараеше се да не се озърта. Страхуваше се да не изглежда параноично, но непрекъснато оглеждаше лицата и търсеше някое, втренчено в него. Зае мястото си. До него седна възрастна жена, която тутакси извади дебела книга с меч и дракон върху обложката и я отвори на първа страница, сякаш го предизвикваше да посмее да я заговори. Той въздъхна облекчено. Изолира се от света с айпода си и се потопи в музиката на „Бийтълс“. Затвори очи, но се събуди сепнато — едната от подплънките се подаваше почти наполовина от устата му. „Добре, че не я погълнах“. Нямаше да е приятно да се задави със собствената си дегизировка по време на презокеански полет. Напъха с език подплънката обратно на мястото й и погледна спътничката си. Потънала в своя свят, тя не го забелязваше.

Ню Йорк, обвит в облаци, се разкри под него и той се взря надолу. У дома. Мислеше, че повече няма да го види. Мислеше, че никога няма да се върне. Но имаше ли избор?

Мина през митницата и си напомни да диша, докато подаваше на служителката новия си тъмночервен паспорт, идентифициращ го като Филип Лин, белгийски гражданин. Жената го огледа, сканира го и го попита какво го води в страната. Отговори, че гостува на роднини. Тя го попита къде ще отседне; той й съобщи адреса, осигурен му от приятеля на Рики. Попита го дали ще пътува извън Ню Йорк. Той й каза, че ще посети само Ню Йорк, защото никой град не може да му съперничи. Тя се втренчи в него, сякаш дружелюбният му тон помрачава сериозния момент. Той си помисли: „Какво правиш, по дяволите? Майтапиш се?“. Сърцето му се сви и замря. Жената беше едра, по-възрастна и не изглеждаше никак отегчена от работата си.