Разбери сам [bg]

Поклати със съжаление глава.

— Всъщност не. Мисля, че знам кого имате предвид. Мис Мери Хендерсън, ако си спомням добре — бързо отметна страниците на книгата за регистрации, прокара добре поддържаните си пръсти по колоната от имена и спря. — Да, мис Хендерсън. Висока, тъмнокоса, красива. Тя ли е?

— Прилича на нея. На дванайсети вечерта беше облечена в официална рокля в цвят бордо и черно копринено наметало.

Той кимна, избърса устните си със снежнобяла носна кърпа и удостои Пола с ослепителна усмивка.

— Значи е мис Хендерсън.

— Чудесно. Кога пристигна?

Той погледна книгата.

— На дванайсети в шест часа.

— Когато напусна хотела, остави ли някакъв адрес?

— Страхувам се, че не.

— Кога си тръгна?

— На тринайсети. Сега си спомних. Доста се изненадах. Беше резервирала стаята за една седмица.

— С кола ли беше?

Служителят се намръщи, изгледа красивото, напрегнато лице на Пола и сякаш получи вдъхновение от него, защото отвърна:

— Не. Или поне пристигна без кола. Но преди да се качи в стаята, се уговори да вземе под наем. Каза, че й е нужна за вечерта, понеже възнамерява да излиза.

— Вие ли наехте колата?

— Да. Работим с гаража „Акми“, сигурно го знаете.

Отговорих му, че го знам.

— Ферис докара колата около шест и половина — седем часа и я остави за мис Хендерсън.

— Видя ли я?

Администраторът повдигна вежди.

— Не, разбира се, не беше необходимо.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Какво стана с колата?

— Все още е в нашия гараж. Добре, че ми напомнихте. Обикновено Ферис ги прибира. Трябва да му се обадя.

— Имате ли нещо против да я погледна?

— Не, естествено.

— Каква е?

— Черен Линкълн. Пазачът ще ви я покаже — изглеждаше объркан.

— Благодаря ви! А, още нещо. Някой посети ли мис Хендерсън, докато беше тук?

Той се замисли за миг.

— Един господин. Да, точно така. Пристигна на тринайсети следобед. Тя освободи стаята, след като човекът си тръгна.

Запалих цигара, преди да го попитам:

— Видяхте ли го?

— Да, разбира се. Попита за нея на рецепцията — той отново избърса устните си с носната кърпа и с крайчеца на окото си погледна с възхищение Пола.

— Можете ли да го опишете?

— Беше възрастен, добре облечен и очевидно богат. Представи се като Франклин Маршланд.

Поех си бавно и дълбоко въздух и попитах:

— Нисък, със слънчев загар, с остър нос и много малки крака?

— Не обърнах внимание на краката му, мистър Малой, но останалото съвпада.

— И мис Хендерсън си тръгна почти веднага след посещението му? Изглеждаше ли разстроена?