Dominus [bg]

Директорите кимнаха в съгласие. Изкуственият човек обаче не се чувстваше комфортно.

-      Имаме нужда от повече време. Помислете над това. - Очевидно той беше най-неувереният в групата. - Последиците от действията ни трябва да се преценят внимателно, преди да предприемем последващи стъпки. Време е да дръпнем юздите.

Над групата се настани напрегната тишина. Всички осъзнаха, че колегата им е прекалил. Той беше изразил несъгласие, а несъгласието никога не се приемаше добре на тази маса. Даже изкуственият мъж осъзна какво беше изрекъл и лицето му пребледня.

Катерина Амато се раздвижи. Тя стана от креслото, оправи ръбовете на блузата си и тръгна бавно към добре облечения член на борда. Напрежението се носеше във въздуха.

-      Отлагания, отлагания - мърмореше си директорката, докато вървеше към него, - само в това те бива, Алфонсо. - Жената застана от едната му страна, изглеждаше напълно спокойна и с нищо не издаваше истинските си чувства. Но когато мъжът завъртя кожения си стол, за да се обърне към нея, Амато изведнъж сви длан в юмрук, който тежко стовари в челюстта му. Ударът беше сериозен, но жертвата ѝ не реагира по никакъв друг начин, освен да потръпне от болката. Пое си дъх и в същия момент Катерина нападна отново, този път разби носа му. От него потече кръв, която закапа по райетата на костюма му. Мъжът отново не реагира.

Знаеше, че не трябва да го прави.

Всички останали от борда чакаха това да приключи. Те също бяха изпадали в подобна ситуация преди. Човек можеше и да не си тръгне жив от тук, наричаха тази черта в характера на директорката си „стари навици“. Членството в борда вървеше с някои рискове и отговорности. Една от отговорностите беше да не се спори в напрегнати ситуации. Рискът от несъгласието беше „перманентно“ изключване от групата.