![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
Що се отнасяше до тези двамата. Но имаше други двама, за които искаше да научи доста повече.
Парата започна да свири от стария жълт чайник, когато Габриела му сложи капачето и го вдигна от котлона. Тя изсипа заврялата в „свирача“ течност в каната за кафе. Ароматът се надигна нагоре и погали ноздрите ѝ като добре позната ласка на любовник.
Като добре позната ласка на любовник? Защо всичко ѝ се струваше толкова романтично тази сутрин? Още със събуждането си в гостната почувства позабравената емоция; може би заради изключително неприятния факт, че е сама в леглото, умът ѝ беше луднал. Наистина ли беше зажадняла толкова много за любов, че при самата мисъл, че около нея има мъж, с когото някога беше преживяла кратък романс, почваше да се чувства странно? Не трябваше ли стрелбата по тях и преследването им предната вечер да потискат поне малко подобни емоции и чувства?
Разбира се, това не беше първият път, в който стреляха по нея, докато беше заедно с Александър. Снощи беше втората престрелка, която двамата споделяха от раздялата си преди четири години насам. В крайна сметка май продължаваха да имат някакъв вид връзка.
Габриела се усмихна при тази мисъл. Реално погледнато, нямаше нищо между нея и Александър Трекио. Той беше красив и чувствителен, но също така беше... Не се сещаше за правилната дума. Несигурен? Нестабилен? В края на краищата я беше изоставил. Напомни си отново този неприятен факт. Той. Ме. Изостави. Думите, които използва, за да го стори, бяха влошили още повече нещата. Имаше нахалството да я нарече неговата Ева, библейския образ на изкушението, който водеше мъжете към греха. Дори сега споменът стягаше гърлото ѝ.
Жената разбърка с лъжица съдържанието на каната за кафе и намести капака ѝ. Беше приготвила малка табличка с две чаши и препечени филийки.
Закуска в леглото ли щеше да му занесе? Как ли щеше да бъде разтълкувано това?
Габриела се възпря. Тези мисли я караха да се връща към спомените си, които придобиваха много по-осезаем вид от обикновени останки от миналото. Нека Алекс си мислеше каквото иска. Това беше къщата на леля ѝ, тя го беше спасила и проклет да е, обичаше да пие кафе рано сутрин.
Александър беше облечен единствено с тениската и боксерките си, когато Габриела влезе в стаята с табла с кафе в едната си ръка. За един момент цялото му внимание към материалите на екрана на компютъра се изпари, заместено от неудобство. От това, че е сам с нея, полугол. Ситуацията беше нещо ново за него, независимо от обстоятелствата. Не беше особено сигурен как самият той или тя ще реагира.
- Съжалявам - извини се Трекио и придърпа ватираното, покрито с цветя одеяло към себе си. - Имам само един чифт дрехи. Сметнах, че ще е най-добре да не спя с тях.
Габриела остави таблата на масичката за кафе, до лаптопа му.
- Поне не спиш гол. Мисля, че мога да се справя с гледката на мъж с тениска.
Александър се насили да се засмее, след което се пресегна, взе каната с кафето, изля половината ѝ съдържание в двете чаши и подаде едната на Фиеро. Отчаяно се опитваше да не мисли за голота, което беше изключително трудно, след като толкова красива жена беше повдигнала темата.
- Благодаря ти за това - каза той, вдигна чашата си и изгони мислите от главата си. - Определено имах нужда от кафе. - Отпи дълга, бавна глътка от димящата течност. Беше черна и ласкава - чудесна утеха за неспокойната нощ.
- Виждам, че вече работиш - отбеляза Габриела и се приближи до лаптопа му. - Трябваше да се сетя.
Инспекторката се намести на дивана до него и Александър усети онази специфична миризма, която само жените имаха рано сутрин - аромат, който през по-голямата част от живота си беше смятал, че няма да опознае.
Насили се да върне вниманието си върху компютъра.
- Правя някои допълнителни проучвания за Маркъс Крослър и Салваторе Този.
- Нашите двама професори.
- Двамата мъже са били учени, макар и не в една и съща област. Крослър е бил професор по религия, докато Този е бил старши научен сътрудник... - Трекио се наведе напред и се вторачи в монитора - ...по италианска социална политика.
- В такъв случай връзката им не е била в полето на техните изследвания.
- Така си помислих и аз. В началото.
Габриела повдигна вежди. Остави въпроса да се зададе сам.
- След като продължих да ровя малко по-надълбоко из техните професионални животи - продължи Александър - и проучих автобиографиите и публикациите им, намерих само едно общо нещо помежду им.