Dominus [bg]

Преди да приключеше с него, човекът, който стоеше начело на Църквата - почернил толкова много нейното семейство - щеше да бъде заличен. Репутацията на Църквата, която управляваше, щеше да е по-очернена и от самата нея. Катерина Амато беше постигнала много в живота си, но това щеше да е един от най-големите ѝ успехи.

Новините, които бяха завзели медийното пространство, сякаш бяха съобразени с нейните интереси. Всичките ѝ планове, които като че ли се въртяха на бързи обороти, откакто разработеният сценарий влезе в сила, ѝ се отплащаха доста по-рано от очакваното.

-      Интересът на пресата расте, точно както предвидихме - отбеляза единият от членовете на борда на директорите и в гласа му се усещаше доволство. Всички дойдоха за изключително кратко време, след като получиха съобщението от секретарката на Амато, макар повечето от тях, по един или друг начин, да работеха по заговора от сутринта. - Медицинските събития привлякоха вниманието на хората. Нещата се наредиха перфектно.

Тази среща на борда се провеждаше като всяка друга. Директорите на „Глобал Капитал Италия“ предпочитаха да запазват привидния си професионализъм, макар всички те да бяха замесени в най-тайните интереси на фирмата. Тази група от мъже - Катерина беше единствената жена в нея, жена, твърдо застанала зад кормилото - се бореше срещу всеки закон, който се изпречваше на пътя на личния им финансов интерес, която манипулираше пазари и унищожаваше животи, без да се замисли, ако това означаваше, че ще получат онова, което желаят. Майната им на хората, които смятат, че това е жестоко, беше заявил един от членовете на борда преди години. Такъв е животът и такива са парите, и хич не ми пука за това. Да оцелява най-силният, е законът на джунглата, такъв е законът и тук. Когато преди години Катерина открито нареди убийството на човек, който беше застанал на пътя на работата им, този член на борда на директорите просто вдигна рамене: Щом трябва, да се направи. Действай.

Въпреки тяхната жестокост, те бяха хора, които ценяха корпоративната цивилизованост. На малък бюфет в заседателната зала имаше сребърна кана с кафе. В средата на масата бяха оставени гарафа с минерална вода „Фиджи“ и излъскани до блясък чаши. Кожените им папки съдържаха цветни графики, отпечатани на гланцова хартия. Шефката им беше седнала начело в своя кремав костюм и изглеждаше както винаги: перфектна картина на професионална елегантност. Косата ѝ беше сресана нормално, кестенявите ѝ кичури падаха плавно върху раменете ѝ, бяха леко накъдрени в краищата си; никой от членовете на борда не беше пропуснал да забележи, че през последните години Катерина не се бореше, а приемаше топло появата на сивите нишки, които бяха избили около ушите ѝ. Според някои хора сивото означаваше старост и немощ. За директорката на „Глобал Капитал Италия“ то беше мъдрост и опит.