Черния мустанг
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Черния мустанг». Краткое содержание книги:
— Много закъсня. Подозира ли моят брат какво го е задържало?
— Има много причини, които са могли да забавят ездата му — отговори Олд Шетърхенд.
— А може би изобщо не е бил принуден да спира, а се е забавил по своя воля.
— От всички възможности най-предпочитаната от мен е ако по време на бързото си бягство от лагера той е размислил, променил е решението си и се е върнал, за да ни подслуша.
— К’во каза? — попита Хобъл Франк, щом чу тези думи. — Че най-много предпочиташ да ни е подслушал ли?
— Да.
— Значи да те шпионира врагът ти е таквоз нещо, за което винаги трябва да си благодарен, тъй ли?
— Поне в този случай, да.
— Туй ми е толкоз непонятно, че изобщо не мога да го проумея, въпреки че иначе съм човек с широко сърце и душа, и още по-широка схватливост. Ако ни е подслушал, той знае например, че няма да се спуснем по долината, защото ще пътуваме с железницата.
— Много ще се радвам, ако го знае.
— Слушай, господин Шетърхенд, имай добрината да не ми разправяш врели-некипели! Пътуването ни със железницата е изключително важно и научи ли за него неприятелят ни, последиците няма да са добри!
— Не се тревожи, драги Франк! Надявам се, че не ме смяташ за непредпазлив или даже за лекомислен човек, нали?
— Бога ми, не! Невъзможно е такваз ужасна мисъл да се прокрадне в нашите взаимни симпатии. Нали знаеш, че си мой пример, мой образец, моя ръководна линия, мой идеал и мой кумир във всяко отношение. Ти осветяваш моя жизнен път като фенера на някоя пощенска кола от Нидерлаузиц. Ти си моята пътеводна звезда, която следвам както овчето стадо следва своя любим пастир. Представи си само какво огромно доверие би трябвало да имам в теб. Е, как тогаз е възможно да те смятам за лекомислен човек? Та туй ще е по-лошо от обида на държавен глава, и то повече за моята, отколкото за твоята глава!
— Тогава престани напразно да си блъскаш главата и ми се довери! Навярно скоро ще разбереш, че съм прав. Заедно с Винету ще отидем да подслушаме команчите. Останете тук, пазете пълна тишина и в никой случай не се отдалечавайте от мястото, преди да сме се върнали!
— Ами ако не се върнете?
— Ще се върне поне един от нас, можеш да разчиташ на това. И обръщайки се към Винету, ловецът го попита:
— Моят червенокож брат знае ли къде лагеруват неприятелите ни?
— Да, знам — отвърна вождът на апачите.
— Далече ли е?
— Не е.
— Трудно ли е да се промъкнем до тях?
— За други сигурно ще е трудно, но за Олд Шетърхенд и за мен е лесно. Нека моят брат ме последва!
Те оставиха пушките, защото само щяха да им пречат при пълзенето, и се отдалечиха. Естествено вместо откраднатите свои пушки те временно бяха взели назаем други две от инженера. Най-напред Винету поведе своя бял приятел през гората, без да проявява особена предпазливост. Така вървяха около десетина минути, а след това стигнаха до едно място, където изправените дървета свършваха, но пък пред погледите им се откриха много повалени стволове. Горските великани лежаха безобразно запокитени един до друг или един върху друг с огромни стърчащи коренища и изпочупени и смачкани корони. Това беше бурелом, един от онези «хърикейни», тъй често срещани особено в южните райони на Дивия запад. Хърикейнът е внезапно разразил се ураган, който преминава над една сравнително тясна и ясно очертана ивица земя, като поваля всичко по пътя си, а «хърикейн» се нарича също и опустошената местност от подобна буря, която в Средна Америка има далеч по-разрушителна сила.
Между запокитените на земята и вече изсъхнали дървета беше избуяла нова, млада, твърде гъста и висока растителност, толкова гъста, че изглеждаше непроходима дори за дивеча.
— Оттук ли? — попита Олд Шетърхенд. — Винету кимна потвърдително и тихо добави: