Черния мустанг

«Hannibal ad boardinghouses!», когато се разтреперите от страх и настане най-голямата беда, после сигурно ще дойдете при мен да молите за помощ, ала тогава аз ще ви благодаря за вкиснатия лебервурст и ще запуша ушите си за вашите вопли, тъй както човек затваря пътната си врата с резе, преди да легне да спи! Кас слисано поклати глава и каза:

— Какво беше това? Не казахте ли «Hannibal ad boarding-houses»?

— Да, точно тъй казах — отвърна Франк с поглед и вид на пантера, която се кани да се нахвърли върху плячката си.

— Но това е погрешно — възрази дългият Кас. — Толкова безкрайно погрешно е, че човек не може да си представи нещо по-погрешно!

Дрол му направи знак да мълчи, но за съжаление Кас не му обърна внимание, защото все още не познаваше добре дребосъка. Франк още отпреди бе вече ядосан, а новото възражение го разлюти допълнително и той гневно кресна на непредпазливия дългуч:

— К’во? Как? Безкрайно погрешно ли? Да не сте откачил? Световноизвестният Хобъл Франк да каже нещо, което да не е вярно, че и на всичко отгоре дори «безкрайно погрешно», нещо, което да не отговаря на най-високите температури на науката?! Чувало ли е нявга човечеството някоя по-отвратителна каша! Мен разбира се не може да ме извади от олимпийското ми спокойствие подобно неортографическо съмнение в моята неоспорима компетентност и затуй ще благоволя да ви попитам в какъв смисъл смятате казаното от мен за погрешно, а?

— Правилното е «Hannibal ad portas.»

— Тъй ли? Амче отде накъде?

— Анибал е пред портите! Това е бил навремето ужасеният вик на римляните.

— Хайде бе, ама колко хубаво го казахте само! Кой ли ви е пратил за зелен хайвер с подобна щуротия?

— За зелен хайвер и дума не може да става. Учили сме го в часовете по история.

— Ах тъй! И кой е бил всъщност добрият човечец, дето ви е разправял подобни небивалици?

— Естествено учителят ни по история.

— Навярно някой немец от Плауен във Фогтланд, а?

— Разбира се!

— Значи този духовит учител по световна история не е бил древен римлянин, така ли?

— Не.

— Е, ето ти на, всичко е ясно! Един такъв лапнишаран, дето още има жълто около устата, ще ми знае какво са казали древните римляни! Портас! Та туй изобщо не е римска дума и всеки горе-долу изобразован човек знае, че вместо «портас» трябва да каже «портиера». И на кой ли древен римлянин би могло да му хрумне да вика, че Анибал виси на портиерата! Едва ли някой римлянин някога се е провинявал в подобна безсмислица. След като Петър Велики въоръжил своя адмирал Анибал срещу римляните, той бързо заобиколил нос Добра надежда с параходи, прехвърлил през зимата кавказките планини, при което се наложило камилите да теглят оръдията му, най-напред край Лигни разбил войските на тесалоникийците и колосийците и после цялата римска империя паднала в прахта пред краката му. Вярно, че кайзер Херодот изпратил срещу него кавалерийския генерал Холофернес, обаче недалеч от прохода Шипка той така го разпердушинил, че обзет от смъртен страх генералът наредил да пеят сицилианската вечерня и през последвалата Вартоломеева нощ умрял от раните си. Тогава на римляните им останало едно единствено средство за спасение — трябвало да вземат мерки да лишат Анибаловите войскови части от храна. И тъй те запалили Москва при оттеглянето си, опустошили понтийските блата, а после спрели при планината Арарат, за да изчакат последиците от тези разрушения. Но скоро им било писано да разберат колко много са се лъгали в Анибал. Той се оказал голям хитрец и за всеки случай се бил запасил с такива количества провизии, че изобщо не можело да се мисли за глад. С оглед на зимните студове той дори бил заповядал на своя началник по снабдяването да вземе преносими къщи от вълнообразна ламарина и американски печки. След като ги сглобил, те били използвани отчасти като жилища, отчасти като гостилници и кръчми. Войската на Анибал си заживяла весело и охолно. А когато римляните научили това, разбрали, че са загубени и изплашено извикали: «Анибал има boardinghouses!» Всеки немец ще разбере, че това «ad» сигурно означава германското «има», стига този човек да не е бил кръстен тъкмо със сорбско-вендеското име Тимпе. Тъй, сега вече знаете какво е положението, господин Казимир Обадия Тимпе младши! И когато някога умра, погрижете се да не ме погребват до вашия блаженопочиващ учител по история, щото току-виж съм се присегнал към него да го пипна за ушите и да го разтърсвам дотогава, докато проумее, че портиерите далеч не са «boardinghouses».