Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Как ще стигна до там? — попита уж нехайно той госпожа Уизли.
— Артър ще те заведе, така и така отива на работа — отвърна мило тя.
Господин Уизли се усмихна през масата на Хари — да му вдъхне смелост.
— Ще изчакаш в стаята ми, докато стане време за заседанието — обясни той.
Хари стрелна с очи Сириус, но още преди да е задал въпроса, госпожа Уизли му отговори.
— Според професор Дъмбълдор не е препоръчително Сириус да идва с теб, пък и аз съм на мнение, че…
— … че той е прав — изсъска през зъби Сириус.
Госпожа Уизли се нацупи.
— Кога го каза? — попита Хари, втренчен в кръстника си.
— Отби се снощи, вече си бяхте легнали — отвърна господин Уизли.
Сириус си боцна замислен от картофите. Хари забоде поглед в чинията. Ако това изобщо беше възможно, му докривя още повече, задето в навечерието на заседанието в министерството Дъмбълдор е идвал в къщата, а не е пожелал да се срещне с него.
Глава седма
Министерството на магията
На другата заран в пет и половина Хари се събуди внезапно и на мига се разсъни, сякаш някой бе креснал право в ухото му. Лежа известно време, вцепенен от мисълта, че му предстои да се яви на заседанието в министерството, която изпълваше и последната клетчица в мозъка му, докато тя стана толкова непоносима, та момчето скочи и си сложи очилата. Госпожа Уизли бе оставила в долния край на леглото джинсите и фланелката му, току-що изпрани и изгладени. Хари ги намъкна набързо. Празната картина върху стената се изкиска.
Проснат по гръб, Рон спеше непробудно с широко отворена уста. Не се и помръдна, когато Хари прекоси стаята, излезе на стълбищната площадка и затвори тихо след себе си вратата. Помъчи се да не мисли за следващия път, когато щяха да се видят с Рон и може би вече нямаше да бъдат съученици в «Хогуортс», и слезе на пръсти по стълбището, сетне подмина главите на предците на Крийчър и отиде долу в кухнята.
Очакваше да е празна, но когато стигна при вратата, дочу тихи гласове. Отвори я и видя господин и госпожа Уизли, Сириус, Лупин и Тонкс насядали около масата, сякаш го чакат. Всички бяха облечени като за излизане, само госпожа Уизли беше по тъмночервен пеньоар на баклавички. Още щом зърна Хари, тя скочи на крака.
— Закуска! — оповести, след това извади магическата пръчка и забърза към огъня.
— Д-доб… ро утро, Хари — прозина се Тонкс. Тази сутрин беше руса и къдрава. — Добре ли спа?
— Да — рече момчето.
— А аз цяла нощ не съм ми… ми… мигнала — поясни тя през поредната широка прозявка. — Ела, де, седни.
Тонкс притегли един от столовете, като междувременно събори втори.
— Какво ти се яде, Хари? — провикна се госпожа Уизли. — Овесена каша? Кифлички? Пушена риба? Бекон с яйца? Препечена филийка?
— Благодаря, само… само препечена филийка — отговори момчето.
Лупин го погледна, после рече на Тонкс:
— Та какво казваше за Скримджър?
— А… да… трябва да си имаме едно наум, непрекъснато подпитва и мен, и Кингзли…
Хари беше признателен, че не са настояли и той да се включи в разговора. Отвътре му вреше и кипеше. Госпожа Уизли сложи пред него две-три препечени филийки и сладко, той се опита да хапне, ала все едно дъвчеше килим. Госпожа Уизли се разположи от другата страна и взе да му оправя фланелката, да подпъхва етикета и да приглажда гънките по ръкавите. На Хари му стана неприятно.
— Освен това трябва да кажа на Дъмбълдор, че не мога и утре вечер да поема нощното дежурство. Просто… съм умо… уморена — прозина се отново Тонкс.
— Ще го поема аз — предложи господин Уизли. — И бездруго имам да довършвам един отчет…
Господин Уизли се беше облякъл не в магьосническа мантия, а в раирани панталони и износено късо кожено яке. От Тонкс насочи вниманието си към Хари.
— Как се чувстваш?
Момчето сви рамене.
— Ще приключи бързо — взе да го успокоява господин Уизли. — До няколко часа ще бъдеш оправдан.
Хари не каза нищо.
— Заседанието е на нашия етаж, в кабинета на Амилия Боунс. Шефка е на отдел «Охрана на магическия ред», точно тя ще те подложи на разпит.
— Амилия Боунс е разбрана жена, Хари — отбеляза вече сериозно Тонкс. — Справедлива е, ще те изслуша.
Хари кимна — още не знаеше какво да каже.
— Само не избухвай — предупреди го рязко Сириус. — Бъди любезен и се придържай към фактите.
Хари кимна и този път.
— Законът е на твоя страна — прошепна Лупин. — Дори невръстни магьосници имат право да използват магия, ако животът им е в опасност.