Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Хари изпита чувството, че прашният килим се е продънил и той е хлътнал надолу. Не се беше сещал за заседанието от предната вечер: съвсем му беше изхвърчало от главата покрай вълненията, че отново е с хората, които са му най-близки, и покрай разказите за случващото се. При думите на Сириус обаче отново го обзе страх, който направо го смаза. Той погледна Хърмаяни, Джини и братята Уизли, нахвърлили се върху сандвичите, и се замисли как ще се почувства, ако трябва да се върнат без него в «Хогуортс».
— Не се притеснявай — взе да го успокоява Сириус. Момчето вдигна очи и разбра, че кръстникът му го е наблюдавал през цялото време. — Сигурен съм, че ще те оневинят, в Международния указ за секретност пише изрично, че ако животът ти е в опасност, си в правото си да прилагаш магия.
— Но ако все пак ме изключат — попита съвсем тихо Хари, — мога ли да се върна тук и да заживея при теб?
Сириус се усмихна тъжно.
— Ще видим.
— Ще се чувствам много по-спокоен за заседанието, ако знам, че не се налага да се връщам у семейство Дърсли — продължи да настоява момчето.
— Явно са ужасни, щом предпочиташ място като това тук — отбеляза мрачно Сириус.
— Ей, вие двамата, побързайте, де, че няма да остане и троха за ядене — подкани госпожа Уизли.
От гърдите на Сириус се изтръгна поредната тежка въздишка, той погледна под вежди гоблена, после двамата с Хари отидоха при другите.
Следобед, докато опразваха шкафовете с витринките, Хари хвърли всички усилия да не мисли за заседанието в министерството. За негов късмет работата изискваше много внимание, понеже доста от вещите вътре нямаха никакво намерение да напускат прашните рафтове. Една сребърна табакера захапа стръвно ръката на Сириус и след броени секунди тя цялата се покри с противна коричка, наподобяваща ръкавица от необработена кафеникава кожа.
— Нищо ми няма — оповести той, след като огледа с любопитство ръката си и почука лекичко по нея с магическата пръчка, която възстанови обичайния вид на кожата, — вътре сигурно е имало брадавична прах.
Метна табакерата встрани, в торбата, където събираха боклуците от шкафовете, а след малко Хари видя как Джордж си омотава внимателно ръката с кърпа и пъха табакерата в джоба си, където вече беше пълно с омайници.
Натъкнаха се на отблъскващ на вид уред, нещо като многокраки щипци — още щом Хари ги взе, те запъплиха като паяк по ръката му и дори опитаха да му надупчат кожата. Сириус ги издебна, хвана ги и ги фрасна с дебела книга, озаглавена «Потомствена аристокрация. Родословие на магьосниците». В шкафа имаше и музикална кутия, която, ако я навиеш, издаваше донейде зловещо дрънчене, и всички усетиха, че им се доспива и кой знае защо, не се държат на крака, докато Джини не се сети да хлопне капачето. Намериха и тежък медальон, който никой не успя да отвори, няколко старовремски печата и в прашна кутийка, орден «Мерлин» първа степен, присъден на дядото на Сириус за «заслуги към министерството».
— Значи е направил дарение цяла торба злато — обясни презрително Сириус, след което метна медала в чувала с нещата за изхвърляне.
На няколко пъти Крийчър се промъкваше във всекидневната и се опитваше да пъхне едно или друго в препаската си и да го изнесе, а спипаха ли го, кълнеше на поразия. Когато Сириус изтръгна от ръката му, стисната в мъртва хватка, тежък златен пръстен с герба на рода Блек, Крийчър направо ревна и зарони гневни сълзи, след което си тръгна, като хълцаше и наричаше Сириус с думи, каквито Хари не беше чувал никога дотогава.
— Беше на баща ми — обясни Сириус и запокити пръстена в торбата с боклуците. — Виж, на него Крийчър не бе чак толкова предан, както на майка ми, въпреки това обаче миналата седмица го хванах да изнася тихомълком старите му панталони.