Вечерните новини

С гарвановочерна коса, завита в кок на тила, Сокоро имаше стройно и гъвкаво тяло, мургава кожа и хубави черти, но вечно кисело изражение на лицето. Тя изпълняваше всичко, което й нареждаха, не очакваше снизхождение, загдето е жена, и никога не издаваше мислите си. Грубо и категорично бе отхвърлила опитите на някои от мъжете около нея да й се сложат. По тези причини Мигел мислено наричаше Сокоро „непроницаемата“. След като знаеше, че тя е агент на две организации, а „Сендеро Луминосо“ много държеше да бъде включена в групата, той нямаше причини за недоверие към нея. И все пак се чудеше дали продължителният й престой в САЩ не е разводнил предаността й към колумбийските и перуанските й приятели. Работата беше там, че Сокоро и сама не би могла да отговори на този въпрос. Първият отдушник на революционните си страсти бе намерила в колумбийската партизанска група „М–19“, но впоследствие се оказа по-доходно да премине едновременно към картела „Меделин“ и към „Сендеро Луминосо“. Смяташе правителствата на Колумбия и Перу за злодейска управляваща класа, в чието масово избиване би участвала с удоволствие. Беше й внушено, че структурата на властта в САЩ е не по-малко зловредна. Но след като бе живяла там три години, срещайки приятелско отношение и почтеност, когато по-лесно би било да приеме враждебността и дискриминацията, тя бе разколебана в ненавистта и злонамереността си по отношение на американците.

В сегашната ситуация обаче по-лесно би й било, ако мрази с цялото си сърце тези „богати буржоазни отрепки“, защото „състраданието у един революционер е достойно само за презрение“. Надяваше се, че като се махне най-сетне от тази объркваща я страна, ще бъде по-силна и по-последователна в омразата си.