Вечерните новини

— Искам незабавна проверка на целия етаж. Който е отвлякъл семейството на Слоун, може да се опита да направи същото и със самия него. Преглеждайте пропуските на всеки, който идва и си отива, и същевременно проверявайте самоличността на всички присъстващи.

Шефът на охраната, посивял пенсиониран детектив от нюйоркската полиция, запротестира:

— Искате невъзможни неща. Не разполагам с толкова хора. Освен това имам и други задължения.

— Не знам какви други задължения имате, но основните явно не изпълнявате — сопна му се Хавилок и извади пластмасова служебна карта. — Я вижте с какво влязох тук. Показах я на пазача на входа и той само ми махна да влизам.

Бившият детектив се наведе над картата със снимка на мъж в униформа.

— Чия е тази снимка? — озадачи се той.

— Питайте мистър Слоун.

Слоун бегло я погледна и въпреки притеснението си прихна.

— Та това е полковник Муамар Кадафи!

— Нарочно съм си я поръчал — обясни агентът на ФБР, — за да доказвам на някои компании колко лоша е охраната им. — А когато по-възрастният полицай тръгна унило да изпълни току-що получените нареждания, Хавилок обясни на Слоун: — Повечето компании пренебрегват охраната, защото тя само поглъща разходи, без да им носи печалба. Финансистите дори гледат да я намалят до минимум. Ако имахте силна охрана тук, тя щеше да включва и мерки за сигурност на дома и семейството ви.

— Защо ви нямаше да го кажете по-рано? — тъжно отвърна Слоун.

На вратата се почука и в кабинета на Слоун влече Чък Инсън.

— Извинете, че ви прекъсвам — смути се той, но след насърчителните кимвания на двамата продължи: — Кроф, знаеш, че всички се опитваме да направим каквото е по силите ни, за теб, за Джесика, Ники и…

— Да, знам — не го доизчака Слоун.

— Смятаме, че не трябва да водиш новините тази вечер. Не само защото ще ти е трудно, но и би изглеждало като че ли нищо особено не се е случило и телевизионната компания нехае. Което не е вярно, разбира се.

Слоун се замисли.

— Мисля, че си прав.

— Питахме се обаче дали би имал нещо против да дадеш едно интервю, на живо.

— Смяташ ли, че е уместно?

— След като вече сме съобщили за случилото се, колкото повече го разгласяваме, толкова по-добре. Нищо чудно някой от зрителите да знае нещо повече и да ни го съобщи.

— Добре тогава. Ще направим интервюто.

Но Инсън очевидно нямаше само това предвид.

— Тъй като и другите телевизии, а и вестниците ще искат да те интервюират, какво ще кажеш за една пресконференция днес следобед?

— Съгласен съм — безпомощно отвърна Слоун.

— А като свършите разговора си тук, ще те чакаме с Лес в моя кабинет. Искаме да чуем мнението ти и по някои други въпроси.

Хавилок се намеси:

— Бих желал мистър Слоун да стои повечето време в кабинета си и близо до телефона.

— И аз това смятам да правя — увери го Слоун.