Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Тук е Вътрешна информация. Говори Ласал. Съобщението за отвличането, станало в Ларчмънт, Ню Йорк, бе потвърдено от шефа на местния полицейски участък, който е уведомил ФБР. Според полицията похитени са мисис Крофърд Слоун, малкият Никълъс Слоун и… — Независимо от твърдостта и професионализма си, Ласал усети, че гласът му секва. Положи голямо усилие, за да довърши, след което добави: — Предлагаме незабавно прекъсване на редовната програма, за да се излъчи това съобщение.
Екипът на „подковата“ също остана потресен, но бързо овладя шока си, тъй като опитът и дисциплината ги бяха научили да се мобилизират в такива случаи. Чък Инсън почти излетя от кабинета си. Щом трябваше нещо спешно да се излъчва в ефир, мястото на отговорния редактор бе в Апаратната четири етажа по-долу.
Докато чакаше нетърпеливо асансьора, обзе го съчувствие към Крофърд Слоун и острите им разногласия от предишния ден избледняха. „Къде ли е Кроф?“ — зачуди се той. Беше го мернал сутринта за миг и знаеше, че си шушукат с Лес Чипингъм в кабинета на Слоун по въпрос, добре известен на Инсън. Сега Кроф вероятно е някъде в сградата и вече е чул всичко по вътрешната уредба. А това поставяше един съществен проблем.
Когато неотложно съобщение налагаше прекъсването на редовната програма, обикновено пред камерата заставаше водещият вечерната информационна емисия; ако го нямаше в момента, изпращаха да го повикат. Но Инсън си даваше сметка, че Слоун не би бил в състояние да представи от екрана неочакваните и тревожни вести за своето семейство.
В този момент пристигна асансьорът и от него излезе Дон Китъринг, кореспондент на Си Би Ей по икономическите въпроси. На средна възраст, с тънки мустаци и с вид на бизнесмен, Китъринг се приготви да каже нещо, но преди това Инсън го набута обратно в асансьора и натисна копчето за сутерена.
— Чакай малко. Нали чу?
— Да, страшно съжалявам. Тъкмо отивах да кажа на Кроф…
— Оттук отиваш направо в ефир — не го остави да се доизкаже Инсън. — Бягай в студиото и сядай на „горещия стол“. Кроф няма да може.
Китъринг, съобразителен и опитен репортер още преди да се специализира, кимна. Дори изглеждаше приятно изненадан.
— Няма ли да ме въведете в нещата?
— Ще ти дам всичко, което е дошло досега. Имаш около минута да го прегледаш, а после ще импровизираш. Ще добавяме каквото пристигне допълнително.
Инсън слезе от асансьора, а Китъринг натисна копчето за етажа на студиото.
Навсякъде се виждаше как хората бързаха, суетяха се, някои действаха съвсем автоматично.
В информационната зала вече бе събран екип от репортери и оператори с две камери, които трябваше бързо да отидат в Ларчмънт, да заснемат мястото на произшествието и да вземат интервюта от полицаи и следователи. Щеше да ги следва подвижна телевизионна станция.
В малкия архивен отдел в съседство с „подковата“, който бе само издънка на много по-голямата Справочна секция, намираща се в друга сграда, няколко души припряно търсеха в компютрите биографични данни за Крофърд Слоун и някаква, макар и оскъдна, информация за семейството му. От централната справочна очакваха да им изпратят по факса снимка на Джесика, за да направят от нея слайд. На друг компютър вече се отпечатваше кратка справка за подвизите на Ангъс Слоун през войната. Намерена бе и негова снимка. Само на Ники нямаха.
Един от референтите грабна целия събран материал и хукна по стълбите към малкото студио, в което току-що бе влязъл Китъринг. Буквално по петите им пристигна и куриер от Вътрешна информация с напечатаната хронология на събитията от дописника Бърт Фишър.
Това студио, най-малкото в цялата телевизия, имаше размерите на средна стая и се използваше за спешни случаи, защото лесно можеше да бъде подготвено за работа. Китъринг седеше пред масата в центъра му и задълбочено четеше. Около него влизаха и излизаха техници, включваха осветлението. Някой закачи микрофонче на ревера му. Операторите нагласяха единствената камера. При сигнала за проба лицето на Китъринг запълни екраните на няколко монитора.
На други се появи специалната заставка с думите:
„Си Би Ей
НОВИНИ
ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ“
Когато потресаващата новина се разнесе по вътрешната радиоуредба, Крофърд Слоун тъкмо слизаше по стълбите към информационната зала да разбере подробности около първото съобщение от Ларчмънт. Заслуша се и макар почти да не повярва на чутото, се олюля и едва не изпадна в шок.