Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
— Точно това му казвах и аз — съгласи се Сок с греещ поглед. Тя пак му се усмихна — дали не флиртуваше? С бяло прошумоляване тя излезе от стаята, изглеждаше шеметно привлекателна.
Сократ въздъхна.
— Има нещо в жените с униформа… — после сложи ръка на челото ми. Потънах в дълбок сън.
На следващата сутрин се чувствах нов човек. Докторът вдигна вежди, докато преглеждаше далака ми, опипа дали са подути жлезите и отново провери картона ми. Беше направо смаян.
— Не мога да намеря нищо нередно у вас, господин Милман — звучеше почти като че ли се извинява. — Можете да се приберете у дома след обяда… м-м, почивайте си много — и излезе, взирайки се в картона ми.
Сестрата отново прошумоля на вратата.
— Помощ! — извиках аз.
— Да? — каза тя, влизайки.
— Не мога да си го обясня, сестро. Изглежда имам проблеми със сърцето. Всеки път, когато минете, то се разбива.
— Искате да кажете, че забива по-силно ли? — попита тя.
— О, наречете го както искате. Тя се усмихна и каза:
— Май сте готов да си отивате вкъщи.
— Всички така ми казвате, обаче до един грешите. Сигурен съм, че ще имам нужда от частни медицински грижи. Усмихвайки се привлекателно, тя се обърна и излезе.
— Сестро! Не ме оставяйте — извиках подире й.
Същия следобед, докато вървях към къщи, ме изуми подобрението в крака ми. Още накуцвах силно, замятайки бедро настрани при всяка крачка, но почти можех да ходя без бастуна. Може би това имаше нещо общо с магичното уринолечение на Сок или със зареждането на батериите, което ми бе направил.
Учебната година бе започнала и отново бях заобиколен от други студенти, книги и домашни, но за мен всичко това сега беше на втори план. Можех да играя играта, без да се притеснявам. Имах да правя много по-важни неща в една малка бензиностанция на запад от университета.
След като си подремнах доста дълго, отидох в бензиностанцията. Щом седнах, Сок каза:
— Много работа за вършене.
— Каква, например? — попитах аз, прозях се и се протегнах.
— Основен ремонт.
— Доста работа, а?
— Наистина доста, ще ремонтираме теб.
— О, така ли? — казах аз. „Ох, по дяволите“, помислих си.
— Като феникс, ти ще се хвърлиш в огъня и ще се въздигнеш от пепелта си.
— Готов съм! — казах аз. — Едно от твърдите ми решения за новата година ще бъде да спра поничките.
Сократ се засмя и каза:
— Де да беше толкова просто. В момента ти си една задръстена маса от усукани схеми и допотопни навици. Ще трябва да промениш навиците си в действията, мисленето, сънуването и начина да гледаш на света. По-голямата част от това, което си ти, е поредица от лоши навици.
Той започваше да ме дразни.
— По дяволите, Сократ, преодолях някои трудни премеждия и все още правя най-доброто, което мога. Не можеш ли да проявиш поне малко уважение?
Сократ отметна глава назад и се разсмя. После дойде до мен и ми издърпа ризата. Докато я загащвах отново, той ми разроши косата.
— Чуй ме, о, Велики палячо, всеки иска уважение. Но не става просто като кажеш „Моля, уважавайте ме.“ Трябва да заслужиш уважение, като се държиш достойно — а уважението на един воин не се заслужава лесно.
Преброих до десет, след което попитах:
— Как тогава да заслужа вашето уважение, о, Велик и Страховит Воин?
— Като смениш ролята си.
— За коя роля става дума?
— За ролята ти на „ах, горкичкият аз“ естествено. Престани да се гордееш толкова с посредствеността, покажи малко дух! — ухилен, Сократ скочи и закачливо ме плясна по бузата, после ме ръгна в ребрата.
— Престани! — изкрещях аз, нямах никакво настроение за игричките му. Посегнах да го сграбча за ръката, но той леко скочи върху бюрото. Оттам прелетя над главата ми, извъртя се и ме повали на дивана. Ядосано се надигнах на крака и се опитах да го изблъскам, но в момента, в който го докоснах, той отскочи назад и прелетя над бюрото. Аз паднах по лице на килима.
— Дявол да те вземе! — изкрещях вбесено, като гледах на кръв.
Той се изниза през вратата към гаража. Впуснах се, куцукайки подире му.
Сократ кацна на една броня и почеса глава.
— Я, ти май си ядосан, Дан.
— Изумителна наблюдателност — запелтечих задъхано.
— Добре де — каза той. — Като се вземе предвид затрудненото ти положение, нормално е да си ядосан — но гледай само да насочиш този гняв мъдро — Сок сръчно започна да сменя свещите на един фолксваген. — Гневът е едно от основните ти оръжия, за да трансформираш старите си навици — той развинти една стара свещ с френския ключ — и да ги замениш с нови. — После намести новата и я затегна здраво с ключа.